Том Кланси: Червеният заек

Фоли се съгласи.

— В Ленгли им викаме Дирекция за разузнаване.

— Точно. На нашите им казваме Дворецът Уестминстър — каза Хейдок с типичното си предубеждение. — Мисля, че проверявахме достатъчно водопровода.

Фоли затвори крана и двамата се върнаха в дневната, където Пени и Мери Пат се опознаваха.

— Всичко е наред, скъпа, топлата вода е достатъчно.

— Радвам се да го чуя — отговори Мери Пат и се обърна към гостенката си. — Къде пазарувате?

Пени Хейдок се засмя:

— Мога да те заведа. Специалните стоки поръчваме от една фирма в Хелзинки, екстра качество. Английски, френски, германски, дори американски, за неща като сокове и консерви. Малотрайните продукти са финландски и обикновено са много прилични, особено агнешкото. Имат най-вкусното агнешко, нали, Найджъл?

— Наистина, не по-лошо е от новозеландското — съгласи се съпругът й.

— Бифтеците им не са достатъчно добри — сподели Майк Барнс, — но веднъж седмично ни доставят от Омаха. Тонове бифтеци, разпределяме ги между приятелите си.

— Вярно е — потвърди Найджъл. — Говедата, които у вас храните с царевица, са превъзходни. Страхувам се, че доста се пристрастихме към тях.

— Да благодарим на Бога за ВВС на САЩ — продължи Барнс. — Те доставят говеждото в натовските бази и ние също сме в списъка на потребителите. Месото идва замразено и не е така вкусно като прясното в „Делмонико“, но напомня онова, което хапваме у дома. Предполагам, че сте си донесли скара, приятели. Напоследък печем месото горе на покрива на открито. Внасяме и дървени въглища. Иван, както изглежда, не разбира от тези неща.

Апартаментът нямаше балкон, вероятно за да се предпазват обитателите му от миризмата на бензин, с която бе просмукан целият град.

— Как ходите на работа? — попита Фоли.

— По-добре е да се използва метрото. Наистина е голяма работа — отговори Барнс.

— Колата ще е на мое разположение? — попита с надежда в гласа Мери Пат и се усмихна.

Всичко беше по план. Според очакванията, но всяко нещо, което вървеше гладко в този бизнес, идваше като изненада, като подаръците под коледното дърво. Надяваш се, че Дядо Коледа е получил писмото ти, но никога не можеш да си сигурен.

— Трябва да се научите как се шофира в този град — каза Барнс. — Поне колата ви е хубава.

Предишният обитател на апартамента им беше оставил бял „Мерцедес“ 280, който наистина беше добър автомобил. Дори много добър, само на четири години. Само дето в Москва нямаше много такива коли, а и регистрационните табели показваха, че принадлежи на американски дипломат, и така много лесно щеше да се забелязва от контролните органи по пътищата и от агентите на КГБ, които без съмнение щяха да го следват по петите. Това също беше обратен английски обичай. Мери Пат трябваше да се научи как се кара тук, точно като жител на Индианополис при първото си шофиране в Ню Йорк.

— Улиците са широки и хубави — й каза Барнс. — А бензиностанцията е само на три преки. Огромна. Руснаците обичат да строят по този начин.

— Върхът! — отвърна тя, подпомагайки Барнс, който беше започнал да надниква под прикритието й на красива, глуповата блондинка.

Навсякъде по света се смяташе, че красавиците са тъпи, особено блондинките. Беше значително по-лесно да играеш ролята на глупак, отколкото да се правиш на умен, та дори да си холивудски актьор.

— А как стои въпросът с автомобилния сервиз? — попита Ед.

— Това е мерцедес. Те не се повреждат лесно — увери ги Барнс. — В германското посолство имат човек, който може да поправя всичко. Ние се отнасяме сърдечно към нашите съюзници от НАТО. Обичате ли футбол, приятели?

— Игра за женчовци — веднага отвърна Фоли.

— Много грубо от твоя страна — отбеляза Найджъл.

— На мен ми дайте американски футбол по всяко време — контрира го Фоли.

— Просташка, нецивилизована игра, с много насилие — изсумтя презрително британецът.

Фоли се захили.

— Да хапнем.

Седнаха около масата. Вътрешното обзавеждане беше в тон с всичко останало, подобни мебели имаше само в най-забутаните мотели на Алабама. Лягаш да спиш и се надяваш, че може би спреят е унищожил пълзящите гадини. Може би.

Сандвичите бяха вкусни. Мери Пат отиде за чаши и пусна чешмата…

— Не ви препоръчвам водата от чешмата, г-жо Фоли — предупреди Найджъл. — Някои хора получават стомашни проблеми от нея…

— Така ли! — замълча за миг. — Името ми е Мери Пат, Найджъл.

Най-после се запознаха, както му е редът.

— Да, Мери Пат, ние предпочитаме бутилираната вода. Чешмяната става за къпане и след преваряване може да се използва за кафе и чай.