Том Кланси - Дъга Шест

Джон Кларк беше натрупал повече летателно време от много професионални пилоти и познаваше статистиката не по-зле от тях, но въпреки това идеята да прекоси океана на борда на двумоторен самолет не му допадна. Четири беше по-подходящо число, смяташе той, защото ако един излезе от строя, се губи само 25% от мощността, докато на този „Юнайтид 777“ щеше да се загуби половината. Може би присъствието на жена му, на дъщерята и на зетя го правеше малко по-неспокоен от обикновено. Не, това просто не беше вярно. Изобщо не ставаше дума за безпокойство. Във всеки случай не и заради полета. По-скоро някакво проточване… на какво? До него, откъм прозореца, Санди се бе вглъбила в криминалето, което беше подхванала от вчера, докато той самият се мъчеше да се съсредоточи над текущия брой на „Икономист“ и се чудеше какво предизвиква хладната тръпка в тила му. Понечи да се огледа из кабината за някакъв признак на заплаха, но се отказа. Доколкото можеше да прецени, нямаше нищо нередно, а не искаше да прилича на изнервен пътник в очите на обслужващия персонал. Отпи от чашата си бяло вино, разкърши рамене и отново заби поглед в статията, уверяващо го колко мирен е станал напоследък новият свят.

„Как ли пък не!“ Той се намръщи. Всъщност — какво пък, трябваше да признае, че нещата напоследък вървят адски много по-добре, отколкото през почти целия му изминал живот. Край на изплуванията от подводница, за да прибереш някого от някой руски бряг, или на полетите до Техеран, за да свършиш нещо, което не би се харесало особено на иранците, или на плуванията срещу течението на някоя воняща река в Северен Виетнам, за да освободиш свален пилот. Може би Боб Холцман някой ден щеше да спомене в поредната си книга за кариерата му. Проблемът беше в това дали някой изобщо ще повярва… пък и дали ЦРУ щеше да му позволи да си разкаже преживелиците, освен на смъртното си ложе? Не че много бързаше за това, особено при очакваното внуче. По дяволите! Намръщи се. Не искаше да се замисля над подобен развой на нещата. Паци сигурно беше забременяла още в брачната нощ, а Динг се радваше повече и от нея на предстоящото събитие. Джон се обърна към бизнескласата — завесата още не беше дръпната — и ги погледна: държаха се за ръце, а стюардесата механично нареждаше: „…измъквате предпазния пакет под седалката и го надувате с издърпване на…“ Това го беше слушал и го знаеше. Яркожълтите надуваеми спасителни елечета можеха да улеснят донякъде спасителните хеликоптери да намерят мястото на катастрофата и това май беше всичко, за което можеха да послужат.

Кларк пак огледа салона. Продължаваше да усеща по врата си хладен полъх. Защо? Стюардесата прибра чашата от масичката пред него. Самолетът се насочваше към пистата. Последният, до когото тя спря, беше Алистър — от лявата страна на салона първа класа. Кларк улови очите му и британецът го погледна някак странно. И той ли? Дали това не означаваше нещо? Никой от двамата никога не бе обвиняван в безпричинна нервност.

Алистър Стенли беше майор в Специалната въздушна служба (СВС), после го прехвърлиха на постоянен щат към Сикрит Интелиджънт Сървис — британската тайна разузнавателна служба. Положението му беше до голяма степен като това на Джон — на човек, когото викаш да оправи нещата, когато мижитурките от местното ведомство ги хване шубе. Ал и Джон си бяха паснали при една импровизирана задачка в Румъния преди осем години и сега американците бяха доволни, че ще работят с него при по-нормални условия, въпреки че и двамата вече бяха твърде стари за веселата част. За Джон администрирането не се връзваше много с представата за работата му, но трябваше да си признае, че вече не е на двадесет години… или на тридесет… или дори на четиридесет. Вече беше малко старичък да тича по задънени улички или да прескача стени… Динг му го беше казал само преди седмица в офиса на Джон в Лангли, е много по-голямо уважение от обичайното — мъчеше се да изтъкне логически аргументи пред бъдещия дядо на първото си дете. Какво пък, по дяволите, достатъчно добре беше, че все още е жив, та да се коси, че бил стар… не, не стар, само по-стар. Да не говорим, че бе назначен на респектиращата длъжност „директор“ на новата агенция. Директор. Учтив термин за РЕМФ 1 1 От Regimented to Military Force — офицер, назначен да командва военна част или група. — Б. пр. . Но можеш ли да откажеш на самия президент? Особено ако ти е личен приятел.