Том Кланси: Дъга Шест

И отвори вратата. Тъпият № 2 го остави и да я затвори. От своя страна, Джон направи това, за което бе поискал разрешение, после си изми ръцете и набързо се погледна в огледалото.

„Я да видим можеш ли още? — попита се сам и сам си отговори: — Какво пък, да проверим.“

Издърпа резето, отвори вратата и каза благодарно:

— Ей, такова… благодаря.

— Връщай се на мястото си.

— Чакай да ти налея едно кафе… — Джон отстъпи крачка назад. № 2 беше достатъчно тъп, за да го последва — държеше го на мушка — и посегна към рамото му, за да го обърне.

— Буенас ночес — тихо промълви Динг само от три метра. Пистолетът му бе вдигнат към главата на № 2. Очите на терориста засякоха сивата стомана и отвличането дойде тъкмо навреме: десният юмрук на Джон се стовари върху слепоочието на терориста и го зашемети.

— Как зареди?

— Ами бавно — прошепна Динг. — Все пак сме на самолет, нали?

— Сложи на предпазител — нареди Джон.

— Мигел! — извика № 3.

Кларк тръгна към него, като спря да вземе чашка кафе, чинийка и лъжичка. После отново закрачи към № 3.

— Каза да ти дам това. Благодаря, че ми позволихте да ползвам тоалетната — каза Джон с треперлив глас. — Заповядайте, сър.

— Мигел! — отново извика № 3.

— Той отиде отзад. Заповядайте кафето. Аз отивам да си седна и… — Джон направи крачка напред. Надяваше се този аматьор да продължи да бъде такъв.

И той го направи — приближи се до него. Джон се приведе, чашката и чинийката затрепераха в ръцете му — и когато № 3 стигна до него, ги изпусна и се наведе да ги вземе. Беше само на половин крачка от седалката на Алистър. Номер 3 също се наведе автоматично — последната му грешка за тази вечер.

Ръцете на Джон сграбчиха пистолета и го извиха към корема на терориста. В същия миг тежкият браунинг на Алистър се стовари в тила му и № 3 се отпусна като парцалена кукла.

— Нетърпелив педал — изхриптя Стенли. — Но иначе бе адски добро. — После се обърна към най-близката стюардеса и щракна с пръсти. Тя мигом скочи от седалката и затича към тях. — Въже, жица, каквото и да е! Бързо!

Джон взе пистолета на терориста, извади пълнителя и дръпна затвора, за да изхвърли патрона. След още две секунди беше разглобил оръжието и подхвърли частите в краката на спътничката на Алистър, чиито кафяви очи се бяха разширили от шока.

— Въздушни шерифи, госпожо. Успокойте се.

След секунди се появи и Динг — влачеше № 2.

Стюардесата се върна с намотка връв.

— Пилотската кабина, Динг! — разпореди се Джон.

— Разбрано, шефе. — Динг тръгна, стиснал беретата с две ръце, а Кларк се зае с омотаването — ръцете му помнеха моряшките възли отпреди тридесет години.

После тръгна към вратата. Динг чакаше там с пистолет в ръце. — Как е, Доминго?

— О, мислех си за зелената салата и телешкото, а и списъкът с вината не беше никак лош. Не е най-доброто място за пукотевица, Джон. Дай да го извикаме да излезе.

От тактическа гледна точка изглеждаше разумно. Номер 1 щеше да излезе и дори да стреляше, куршумът едва ли щеше да пробие корпуса на самолета. Е, на хората на първия ^ед това нямаше да им хареса. Джон се наведе, взе чашката и чинийката и каза на другата стюардеса:

— Обади се в кабината и кажи на пилота да предаде на нашия приятел, че Мигел го вика. После застани ето тук. Когато вратата се отвори, ако те попита нещо. само ме посочи. Разбра ли?

Беше хубавичка, около четиридесетгодишна и много спокойна. Направи точно това, което й се каза, вдигна слушалката и предаде съобщението.

След секунди вратата се отвори и Номер 1 надникна навън. Виждаше само стюардесата. Тя посочи Джон и каза:

— Кафе?

Това го обърка и той направи крачка напред. Пистолетът му беше сведен към пода.

— Здрасти — поздрави го Динг отляво и опря дулото на пистолета си в слепоочието му.

Нов миг на объркване. Просто не беше подготвен. Поколеба се. Ръката му не помръдна.

— Пусни ютията! — каза Чавес.

— Най-добре ще е да направиш каквото ти казва — бързо добави Джон на испански. — Иначе ще те убие.

Очите на терориста пробягаха из самолета — търсеше колегите си, но тях ги нямаше никакви. Объркването, изписано на лицето му, се усили. Джон пристъпи към него, пресегна се за оръжието, издърпа го от ръката му, напъха го в колана си и претърси пленника. Оръжието на Динг все така се притискаше в слепоочието му. Стенли пазеше другите двама.

— Два пълнителя… нищо повече. — Джон махна с ръка на стюардесата с връвта.

— Тъпаци — изръмжа Чавес на испански, после погледна шефа си. — Джон, не мислиш ли, че това беше малко припряно?