Том Кланси: Дъга Шест

Кларк протегна ръка напред, достатъчно, за да я заслони от погледите на двамата при кабината, и изпъна три пръста. Ал кимна — само милиметър. Беше съгласен, че са само трима. Джон също кимна, доволен от потвърждението.

Колко по-добре щеше да е, ако бяха умни терористи, но умните вече отдавна не се занимаваха с подобни неща. Шансовете просто бяха твърде нищожни, както го бяха доказали израелците в Уганда и германците в Сомалия. Отвличането на самолет можеше да е безопасно само докато машината е във въздуха, а не можеха да останат вечно горе и щом кацнеха, целият цивилизован свят щеше да се стовари върху тях със скоростта на мълния и мощта на канзаско торнадо… а действителният проблем беше, че съвсем не много хора държат да умрат преди да са закръглили тридесетте. А тези, които го искаха, използваха за тази цел бомби. Така че умниците се занимаваха с други неща. Поради което бяха по-опасни противници, но пък бяха предвидими. Не убиваха хора за удоволствие и не изпадаха в преждевременно отчаяние, тъй като умело планираха ходовете си.

Тези тримата бяха тъпаци. Бяха действали при лошо разузнаване и не бяха направили окончателна проверка, за да разберат дали основната им цел се е качила в самолета, и ето ти ги сега с провалена акция, обмислящи очакващата ги смърт или дългогодишен затвор… при това за едното нищо. Единствената добра вест, ако можеше да се нарече така, беше, че поне щяха да ги опандизят в Америка.

Но не искаха и да помислят за живот зад стоманени решетки, както не им беше приятна и мисълта за очакващата ги смърт… но скоро щяха да осъзнаят, че алтернатива просто няма. И че оръжията в ръцете им са единствената сила, с която разполагат, и защо да не ги използват, за да си пробият път…

… докато за Джон Кларк въпросът беше дали да изчака, или не, докато се започне…

Не! Не можеше просто да си седи тук и да изчаква, докато започнат да избиват хора.

Наблюдава двамата още минута–две и същевременно обмисли как да го направи. Както с тъпаците, така и с умниците, простите схеми обикновено се оказваха най-добри.

Минаха още пет минути преди Номер 2 да реши отново да си поговори с Номер 3. Когато го направи, Джон се извърна достатъчно, за да засече погледа на Динг, като обърса с пръст горната си устна, все едно че поглажда несъществуващия си мустак. Чавес леко килна глава, сякаш да го попита: „Сигурен ли си?“, но прие сигнала. Отхлаби колана си, пресегна се с лявата си ръка зад гърба, извади пистолета пред ужасените очи на бременната си съпруга и докосна ръката й, за да я успокои. После покри беретата в скута си със салфетка, направи се на ни лук ял, ни лук мирисал и зачака командира си да започне играта.

Кларк се надигна и Номер 2 извика:

— Ей!

— Да? — отвърна Кларк и го погледна угоднически.

— Сядай веднага! — Английският му не беше лош. Е, езиковите програми в европейските училища са добри.

— Ама вижте, аз… ударих няколко питиета и… нали се сещате, ще може ли? Пор фавор — добави Джон овчедушно.

— Сядай и стой мирно!

— Ама к’во сега, ще ме гръмнете щото искам да се изпикая ли? Моля ви.

Номер 2 и № 3 се спогледаха с едно „по дяволите“, което за пореден път потвърди аматьорското им равнище. Двете стюардеси, пристегнати с коланите си на седалките отпред, изглеждаха разтревожени, но не се обаждаха. Джон усили напрежението, като откопча колана си и започна да се изправя.

Номер 2 се затича към него и опря дулото на пистолета в гърдите му. Очите на Санди се разшириха. Никога не беше виждала мъжа си да прави нищо опасно, но сега си даваше сметка, че това не е съпругът, до когото е спала двадесет и четири години — и след като не беше той, трябваше да е другият Кларк, онзи, за чието съществуване тя знаеше, но когото никога не беше виждала.

— Вижте какво, отивам, пикая и се връщам, окей? По дяволите, ако искаш — гледай — каза Кларк завалено — от половината чаша вино, което беше изпил, докато стояха до терминала? — Какво искаш, да се напикая в гащите ли?

Това, което помогна, беше ръстът на Кларк. Беше почти метър и осемдесет и пет и ръцете му под навитите ръкави бяха яки. Терористът беше по-дребен с около десет сантиметра и с петнадесет кила и имаше пистолет, но да караш по-едри от теб да изпълняват желанията ти винаги може да доведе до мелета. Затова № 2 стисна Джон за лявата ръка, извъртя го и грубо го блъсна по пътеката назад, към тоалетната вдясно. Джон се присви и тръгна, вдигнал ръце над главата си.

— Ей, грациас, амиго, окей?