Едгар Уолъс - Червеният кръг

— Все още около Червения кръг има неща, които за мен са загадка, но полека-лека ги подреждам. В момента съм под впечатлението, че има някой в Управлението, който работи за тях.

— Такова е и моето мнение — бързо каза Йейл. — Защо мислите така?

— Ами — започна бавно Пар, — ще ви дам един пример. Младият Бирдмор намерил сред документите на баща си една снимка и ми я изпратил по пощата. Пликът пристигна непокътнат, но когато го отворих, вътре имаше само една празна картичка. После разбрах, че Джек е дал плика на Талия Дръмънд. Той се кълне, че е стоял на прага на къщата и е гледал как тя го пуска в пощенската кутия от другата страна на пътя. Ако това е така, значи някой е подменил плика след пристигането му в Управлението.

— Каква е била снимката? — попита заинтригуван Йейл.

— Снимката на екзекуцията или на самия Лайтмън. Мисля, че е направена в момента, когато са се опитвали да го гилотинират и не са успели. Старият Бирдмор я е получил в деня преди да умре. Изглежда много неща са се случвали на жертвите на Червения кръг един ден преди смъртта им. Снимката е била намерена от Джек и както ви казах, изпратена.

— От Талия Дръмънд! — многозначително отбеляза Йейл. — Смятам, че можете да изключите от подозрение хората в управлението Това момиче е свързано с Червения кръг по-тясно, отколкото предполагате. Тази вечер претърсих къщата й и вижте какво намерих.

Той отиде до хола и се върна с увит в кафява хартия пакет. Когато развърза връзката и свали обвивката, пред очите на инспектора се показаха голяма кожена ръкавица и нож с искрящо острие.

— Това е втората ръкавица от чифта на онази, която намерихме в кабинета на Фройънт. Ножът също е копие на другия.

Пар взе ръкавицата и я разгледа.

— Да, тази е лява, а онази на бюрото на Фройънт беше дясна — съгласи се той. — Износена шофьорска ръкавица. Кой е притежателят й? Изпробвай гадателските си способности, Йейл?

— Вече опитах — поклати глава другият, — но ръкавицата е минала през толкова много ръце, че получените усещания са много объркани. Във всеки случай, това разкритие потвърждава версията, че Талия Дръмънд се е забъркала здравата. Колкото до другия въпрос — той загъна отново ръкавицата и ножа в хартията, — ще се радвам да ви помогна.

— Това, което искам от вас, е да присъствате на срещата — Пар поклати глава и продължи с нотка на съжаление. — Да можеше майка да е там.

— Майка? — изненадано попита Йейл.

— Моята баба. Единственият детектив в Лондон, като изключвам себе си и вас.

За първи път Дерик Йейл имаше основание да предположи, че мистър Пар притежава чувство за хумор.

Беше нормално за един такъв момент, когато името на Червения кръг не слизаше от устата на всички, сензациите да се редят една след друга. Но едва ли друга новина можеше да предизвика по-голямо вълнение у Дерик Йейл от тази, която го посрещна на заглавната страница на сутрешния вестник, докато пиеше чая си в леглото.

Талия Дръмънд беше избягала.

Хората бягаха от затворите по най-невероятни начини. Известни бяха някои бягства от ужасния Датмуур, но никога в затворническата история не се беше случвало жена да избяга от Холоуей. Но ето че когато на сутринта надзирателката отключила килията на Талия Дръмънд, открила, че е празна.

Дерик Йейл не можеше лесно да бъде изненадан, но сега съобщението направо го порази. Той прочете всичко отново дума по дума, но загадката си остана такава, каквато бе и преди.

Имаше и допълнение, написано със студен официален тон и изпратено необикновено бързо до ранните сутрешни вестници:

„Поради необикновената важност на затворничката и поради характера на повдигнатото срещу нея обвинение, бяха взети извънредни мерки за охраната й. Патрулът, който обикновено пази това отделение, беше удвоен и вместо на всеки цял час, минаваше на всеки половин. Нямаме практика да следим задържаните, но когато в три часа сутринта надзирателката, мисис Харди, все пак погледнала през шпионката, затворничката била там.

В шест часа при отварянето на вратата тя била изчезнала. Решетките на прозорците били здрави, а вратата — непокътната.

При претърсването на затвора не бяха открити следи от стъпките й, а е невъзможно да премине през стената. Също толкова невъзможно е да напусне затвора по редовните пътища, тъй като трябва да мине през шест врати, а по нито една от тях не са открити следи от насилие; както и покрай помещението на пазача, който е бил там през цялата нощ.