Едгар Уолъс - Червеният кръг

Това ново доказателство за всемогъществото и необикновените способности на Червения кръг действува объркващо в момент, когато животът на министрите е застрашен от тайнствената банда.“

Йейл погледна часовника си. Беше 11.30 часът. В един момент очите му се спряха върху вестника, донесен от прислужника и видя, че е вечерно вчерашно издание. Той скочи от леглото и без дори да изчака закуската, хукна към Управлението. Там завари инспектор Пар, който беше в добро настроение и обмисляше някои подробности по случая.

— Но това е невероятно, Пар, това е невъзможно! Тя сигурно има приятели в затвора!

— Тази именно е моята идея — потвърди Пар. — Казах и на комисаря, че сигурно има приятели в затвора, иначе — той направи пауза — как ще избяга?

Йейл го изгледа подозрително. Не беше време за шеги, а тонът на инспектора несъмнено беше шеговит.

Йейл не научи повече подробности от тези, които вече знаеше от вестниците. Той спря едно такси и отиде в офиса си, където не беше стъпвал от два дни.

Бягството на Талия Дръмънд беше много по-сериозно нещо, отколкото си мислеше Пар. Пар! Една ужасна мисъл се появи в съзнанието му. Този флегматичен, глуповат на пръв поглед човек — не, невъзможно е! Йейл поклати глава и мислено започна да сглобява отделните случки, в които беше участвувал инспекторът.

— Невъзможно! — промърмори отново той, докато се изкачваше бавно по стъпалата към офиса си, отклонявайки поканата на момчето, обслужващо асансьора.

Първото нещо, което забеляза, отключвайки вратата, беше празната кутия за писма. Това беше много голяма кутия със специално конструиран процеп, така, че да е невъзможно външен човек да извади съдържанието й. Телената клетка достигаше почти до земята и писмата, пуснати през процепа на вратичката, трябваше да преминат през въртящи се алуминиеви пластини, което правеше задачата на крадеца, неизпълнима. Кутията беше празна. Нямаше нищо, освен търговски реклами.

Той затвори тихо вратата и отиде в стаята си. Направи не повече от една крачка и спря. Всички чекмеджета на бюрото му бяха отворени. Малката стоманена каса до камината беше отключена и вратичката й зееше. Той погледна под бюрото. Там имаше малко шкафче, което само опитен човек можеше да намери и в което съхраняваше по-важните документи, свързани с Червения кръг.

Видя само счупената дъска и следата от длетото, с което беше отворено. Йейл седя дълго време на стола си, загледан през прозореца. Не беше нужно да се пита кой е авторът на всичко това. Досещаше се. Независимо от това, той направи кратко разследване и получи от момчето на асансьора цялата информация, от която се нуждаеше.

— Да, сър, вашата секретарка беше тук тази сутрин, красивата млада дама. Тя дойде малко след започване на работния ден. Остана само един час и си отиде.

— Носеше ли чанта?

— Да, сър. Една малка чанта — отвърна момчето.

— Благодаря — каза Дерик Йейл и тръгна обратно към Управлението на полицията, за да излее в ушите на флегматичния Пар историята за преровеното бюро и откраднатите документи.

— Сега, Пар, ще ти разкажа нещо, което не съм съобщил никому другиго, дори на комисаря — започна Йейл. — Ние мислим, че организацията на Червения кръг се оглавява от мъж, че момичето се е срещало с него и той го е въвел в тайните на бандата, каквито и да са те. Сега обаче разбрах, че този загадъчен мъж в колата изобщо не е шеф, а е получавал заповеди като всички останали от истинския център на организацията — Талия Дръмънд.

— Господи! — възкликна инспекторът.

— Ти се чудеше защо я взех в офиса си на работа, а аз ти казах, че според мен тя ще ни отведе до Червения кръг. И бях прав.

— Но защо я уволни? — попита бързо Пар.

— Защото направи нещо, с което го заслужи — отвърна Йейл. — Ако не я бях уволнил, щеше да се усъмни, че я задържам умишлено. Разбира се, можех да си спестя неприятностите — той се усмихна, — защото тази сутрин инцидентът доказва, че тя е знаела каква игра играя.

— Слабото му деликатно лице притъмня и той продължи по-рязко: — Довечера, когато разкажете на министър-председателя и неговите приятели вашата история, аз също ще съобщя нещо, което мисля, че ще ви изненада.

— Нищо казано от вас, не може да ме изненада — отвърна Пар.

Третият удар Йейл получи, когато се прибра вкъщи. Слугинята я нямаше. Тя не оставаше за през нощта, но имаше задължението да не напуска апартамента преди 21 часа. В момента беше точно 18.00 и къщата тънеше в мрак.