Едгар Уолъс - Червеният кръг

Друг обект за изнудване на Червения кръг били криминалните престъпници. Такъв е случаят със Сибли, бивш моряк, изключително нискоинтелигентен, заподозрян вече в едно убийство и с това най-подходящият човек за целта. Така била привлечена и Талия Дръмънд — той направи пауза, — крадла й съучастница на крадци. По такъв начин е бил открит и негърът, убил директора на железниците. За своите цели Червеният кръг използувал и банкера Брабазон, а сигурно е щял да въвлече и Феликс Марл, ако за нещастие, навремето те не били съучастници в едно престъпление, за което Лайтмън едва не заплатил с живота си. Марл познал Лайтмън при срещата им в Англия и вероятно това станало причина за смъртта му. Убиецът използувал особено оригинален начин за подобно престъпление.

— Вие добре разбирате, господа — продължи Пар и всички го слушаха с голям интерес, — че Червеният кръг…

— Защо се е наричал Червеният кръг? — въпросът дойде от Дерик Йейл.

Инспекторът замълча за момент.

— Наричал се е Червеният кръг — започна той бавно, — защото това е името, с което бил известен сред каторжниците. Около врата му имало червен белег и… аз ще ти пръсна черепа, ако мръднеш.

Пар насочи срещу Йейл големия си едрокалибрен „Уебли“.

— Вдигни ръцете горе! — продължи той и, протягайки се, отпори високата му бяла яка.

Чу се възглас. Червен, кървавочервен белег, нарисуван сякаш от човешка ръка, опасваше врата на Дерик Йейл.

В стаята неочаквано се появиха трима мъже, същите, които преди две вечери заловиха преследвача на Пар. За секунди Йейл бе окован в белезници, една сръчна ръка измъкна пистолета от джоба му, а друга метна върху главата му платнена торба и го изведе навън.

Инспектор Пар изтри потта от челото си и погледна към изумената аудитория.

— Господа — започна той с леко разтреперан глас, — ако ме извините тази вечер, утре съм готов да ви разкажа цялата история.

Всички се струпаха около него и го обсипаха с въпроси, но той само клатеше глава.

— Пар преживя много тежки моменти — беше гласът на полковника. — Никой не знае това по-добре от мен и бих бил щастлив, господин министър-председателю, ако удовлетворите молбата му да довърши разказа си утре.

— Може би ще се съгласи да обядва с нас — предложи премиерът и комисарят прие поканата от името на Пар.

Сграбчвайки Джек за ръката, инспекторът го изведе на улицата и го напъха в едно такси.

— Имам чувството, че сънувам — промълви Джек, като дойде на себе си. Дерик Йейл! Невъзможно! А освен това…

— О, напълно възможно е — засмя се Пар.

— Излиза, че той и Талия Дръмънд са работили заедно?

— Точно така.

— Но, инспекторе, как успяхте да откриете истината?

— Майка ми помогна — беше неочакваният отговор. Нямате представа каква умна стара дама е майка. Тази вечер тя ми каза…

— Значи се е върнала?

— Да, върна се — каза инспекторът. — Искам да ви срещна с нея. Тя е малко консервативна и е склонна да спори, но аз винаги оставям нещата да бъдат така, както иска.

— Можете да бъдете сигурен, че ще сторя същото — засмя се Джек, въпреки че не му беше до смях. — Наистина ли сте сигурен, че Червеният кръг е в ръцете ви?

— Сигурен съм — отвърна Пар, — така както съм сигурен, че седя в това такси с вас, както съм сигурен, че майка е най-мъдрата стара дама на света.

Джек замълча, докато завиваха по булеварда.

— Това означава, че Талия е загазила още повече. Ако този Йейл, както казвате, е Червеният кръг, то той няма да я пощади.

— Сигурен съм потвърди Пар, — но защо за бога, Мистър Бирдмор, се тревожите толкова за Талия Дръмънд?

— Защото я обичам, проклети глупако — извика Джек гневно и после се извини.

— Зная, че съм малко глупав — тресеше се от смях инспекторът, — но не съм единственият в Лондон, мистър Бирдмор, повярвайте ми. Ако послушате съвета ми, вие ще забравите, че Талия Дръмънд е съществувала някога. А ако имате още малко любов, то защо не я дадете на майка?

Джек се канеше да каже нещо не особено любезно по адрес на този образец на съвършенство, но успя да се овладее.

Мезонетът на инспектора се намираше на първия етаж. Пар се изкачи по стъпалата, отвори вратата и спря за момент на прага.

— Здравей, майко — каза той. — Доведох ти мистър Бирдмор.

Джек чу възклицание.

— Влезте, мистър Бирдмор — покани го Пар, — и се запознайте с майка.

Джек пристъпи и се закова като ударен от гръм. Срещу него стоеше усмихнато момиче, малко бледо и уморено, но несъмнено, освен ако не полудяваше или не сънуваше, това беше Талия Дръмънд.