Едгар Уолъс - Червеният кръг

От този момент нататък Марл бил обречен. Той започнал да шантажира по собствена инициатива Брабазон, един от сътрудниците на Червения кръг и вероятно Брабазон е споделил опасенията си с Йейл. Представяйки се за полицай, Дерик отишъл в магазина, до който били изпращани писмата за Червения кръг и под претекст, че помага на правосъдието ги отворил и прочел съдържанието им, без да има това право.

Брабазон възнамерявал да офейка в деня след смъртта на Марл и за тази цел изчистил сметките му в банката и се подготвил да бяга. Заподозрян в убийството и предупреден от Червения кръг, че е в опасност, той се скрива в къщата край реката, която ние претърсихме.

Инспектор Пар се засмя тържествуващо:

— Като казвам „претърсихме“, имам предвид, че Йейл я претърси. С други думи, той отиде в стаята, където е знаел, че се намира Брабазон и после докладва, че всичко е наред.

— Има още нещо, което бих искал да ми обясните: упояването на Йейл с хлороформ в собствения му офис — каза министър-председателят.

— Това беше хитър ход от негова страна и за момент успя да ме заблуди. Йейл си е сложил белезниците, овързал се е и се е упоил едва след като прибрал парите в плика и го пуснал по улея за писма, адресирайки го до дома си. Не помните ли, сър, че един пощаджия напусна сградата малко след инцидента? За нещастие на Йейл аз оставих Талия в стаята, скрита в един шкаф, откъдето тя видя цялата комедия и накрая взе бутилката хлороформ от чекмеджето на бюрото му.

— Последната жертва, мистър Рафаел Уилингс — тук Пар заговори бавно и обмислено — дължи живота си на факта, че е изпитвал нездраво увлечение към дъщеря ми. Докато се борела с него, тя видяла през рамото му как една ръка се подава иззад завесата, държейки изчезналата кама. Йейл я бил откраднал рано сутринта (представяйки се отново за детектив). Камата била насочена към сърцето на мистър Уилингс и с нечовешки усилия Талия успяла да го избута малко встрани, но не достатъчно, за да го предпази съвсем. Йейл беше готов веднага да разкрие престъплението (представям си колко е бил разстроен, когато е разбрал, че не е убийство) и, разбира се, да го припише без затруднения на „майка“ — на Талия Дръмънд Пар.

— Отчитам интелигентността на неговите действия! — каза с възхищение Пар. — Той успя да се вмъкне в предните редици на частните детективи и така да получава информация, която за него, като Червения кръг, беше безценна. Накрая Йейл бе назначен — по мое предложение, в Главното управление на полицията, където имаше достъп до най-важните документи. Разбира се, някои от тях не бяха с такава стойност, каквато им отдаваше той, но това спаси живота на мистър Бирдмор, защото Йейл пръв се добра до снимката, направена минути преди провалената му екзекуция.

— А сега, господа, има ли още нещо, което искате да ви изясня? Смятам да хвърля светлина и върху един друг момент. Преди два дни казах на Йейл, че големите престъпници обикновено се провалят от смешно малки грешки. Той имаше безочливостта да твърди, че е посетил къщата на мистър Уилингс, малко след като двамата с Талия били излезли и че от слугите научил къде са отишли. Само това беше достатъчно, за да го провали. Той не беше стъпвал в къщата от сутринта и беше отишъл в лятната къща най-малко час преди прислугата.

— Въпросът, който ме притеснява в този момент — каза министър-председателят, — е как да възнаградим дъщеря ви, мистър Пар? Вашето повишение не е проблем, тъй като в момента има едно вакантно място за помощник-комисар. Но не виждам какво можем да сторим за мис Дръмънд, освен, разбира се, да й дадем парична награда за това, че е помогнала при залавянето на опасния престъпник.

В този момент се чу един пресипнал глас. Звучеше като този на Джек и останалите едва го разпознаха.

— Не е нужно да се тревожите за мис Пар — каза странният глас, чрез който говореха мислите на Джек. — Ние с нея скоро ще се женим.

Когато шумът от поздравленията стихна, инспектор Пар се наведе към дъщеря си.

— Не си ми казала, майко — рече с укор той.

— Аз дори не съм му казала и на него — отвърна тя, поглеждайки учудено към Джек.

— Да не намекваш, че не ти е поискал ръката? — попита изненадан баща й.

Талия поклати глава.

— Не е — каза тя. — Дори не съм му казала, че ще се омъжа за него, но имам чувството, че ще стане точно така.

Лайтмън или Йейл, както беше известен повече, се оказа примерен затворник. Той се оплака единствено, че не са му разрешили да пуши по пътя към ешафода.