Едгар Уолъс - Червеният кръг

Йейл запали лампата и тръгна по стаите. Беше разхвърляна само дневната и там неканеният посетител, който и да е бил той, а Йейл се досещаше за името му, беше проявил необикновено старание. Нямаше смисъл да вика прислугата и да пита какво се е случило. Жената явно е била примамена навън чрез съобщение, изпратено уж от него. И докато я е нямало, Талия спокойно е преровила къщата.

— Каква умна млада жена! — каза Йейл без злоба, тъй като умееше да се възхищава на таланта, дори когато е насочен срещу него. Не, тя не си беше губила времето. За дванадесетте часа, откакто беше избягала от затвора, тя бе успяла да претърси офиса и апартамента му и да отмъкне документи, отнасящи се до Червения кръг, от жизненоважно значение.

Той започна бавно да се облича, чудейки се какъв ли ще бъде нейният следващ ход. Своят го знаеше. До 24 часа инспектор Пар щеше да бъде сринат. Йейл извади от едно чекмедже револвер, погледна го за момент замислено и го пусна в задния си джоб. Случаят с Червения кръг щеше да има изненадващ и сензационен край, край, какъвто никой от зрителите на тази трагична игра не очакваше.

В широкото фоайе в къщата на министър-председателя той завари неочакван посетител. Джек Бирдмор беше наистина засегнат от дейността на Червения кръг, но нямаше нищо общо със следващите инциденти.

— Предполагам, че сте изненадан да ме видите тук, мистър Йейл — засмя се Джек, докато му подаваше ръка, — но моята изненада, че съм поканен на тази среща, е не по-малка.

— Кой ви покани? Пар!

— Ако трябва да бъда точен — секретарката на министър-председателя, но мисля, че Пар има нещо общо с поканата. Не се ли чувствате притеснен в тази компания?

— Не особено — усмихна се Дерик, и потупа младежа по рамото.

Младата секретарка ги покани да влязат в гостната, където десетина джентълмени разговаряха на групички.

Министър-председателят се приближи и поздрави детектива.

— Инспектор Пар още не е дошъл — той погледна въпросително към Джек. — Предполагам, че това е мистър Бирдмор? Инспекторът изрично настоя да присъствате. Вероятно иска да хвърли известна светлина върху смъртта на бедния Джеймс Бирдмор. Между другото ние с баща ви бяхме големи приятели.

В този момент влезе Пар. Той беше облечен в демодиран костюм, с ниска яка и несръчно завързана папионка и изглеждаше нелепо сред това интелигентно и изискано общество. След малко пристигна и мустакатият комисар, който кимна на своя подчинен и дръпна настрани министър-председателя.

След като поговориха известно време шепнешком, полковникът се приближи към Йейл и Джек.

— Имате ли представа какво ще ви каже Пар? — попита нетърпеливо той. — Бях останал с впечатление, че е поканен да направи изявление, но от разговора си с министър-председателя разбрах, че сам е поискал думата, за да разкрие тайната на Червения кръг. Надявам се, че няма да се изложи.

— Няма, сър — гласът беше на Джек и комисарят го погледна с любопитство.

— Аз съм съгласен с мистър Бирдмор — каза Дерик Йейл. — Не очаквам ни най-малко Пар да се изложи. Впрочем мисля, че ще запълни много празнини и ще прокара мост между привидно несъвместими обстоятелства. А и аз съм готов да попълня пропуските.

Когато всички седнаха, министър-председателят покани инспектора да излезе отпред.

— Ако нямате нищо против, сър, предпочитам да остана там, където съм. Не съм оратор и искам да разкажа историята така, сякаш я разказвам на всеки един от вас поотделно.

Пар се изкашля и започна да говори. В началото гласът му беше несигурен и той често спираше да намери точния израз, но колкото повече навлизаше в темата, толкова по-бърза и по-ясна ставаше речта му.

— Червеният кръг е един човек на име Лайтмън, престъпник, извършил няколко убийства във Франция и осъден на смърт, но спасил се по случайност от гилотината. Пълното му име е Фердинанд Уолтър Лайтмън и в деня на екзекуцията е бил на 23 години и 4 месеца. Изпратен в Кайен, той е избягал от колонията убивайки пазача, и се предполага, че е напуснал Австралия. Мъж с подобна външност, но под друго име е работил в продължение на 11 месеца в някакъв склад в Мелбърн, а после е бил нает за 2 години и 5 месеца от един заселник на име Макдоналд. Напуснал е Австралия по спешност, тъй като местната полиция го обвинила в опит за изнудване на неговия работодател.

Какво е станало после с него, не можахме да проследим до момента, когато в Англия се появи един неизвестен и загадъчен изнудвач, който се подписваше като Червеният кръг. Благодарение на стройната си организация и проявената изключителна енергия и търпение, той успя да събере около себе си голяма група от напълно непознати помежду си сътрудници. Неговият „modus operandi“ (инспекторът запъна на фразата) се състоеше в това да открие някоя важна личност, която се нуждае от пари или се страхува от правосъдието за някое извършено престъпление. Преди да я завербува, той провеждал най-щателно проучване и накрая се срещал с нея в една кола, която лично управлявал. Обикновено срещите се извършвали на някой от лондонските площади, който имал предимството да е с 4–5 излаза и най-вече — да е слабо осветен. Сигурно знаете, господа, че площадите в жилищните квартали на Лондон са едни от най-лошо осветените места на столицата.