Едгар Уолъс - Червеният кръг

Тя хвана протегнатата му ръка и го отведе до масата, която беше сервирана за трима.

— Татко, ти каза, че ще доведеш комисаря — гласът й беше укорителен.

— Татко? — заекна Джек. — Но вие казахте, че тя е ваша баба.

Талия погали ръката на Пар.

— Татко има особено чувство за хумор — каза тя. — Вкъщи той винаги ме нарича „майка“, защото се грижа за него, откакто мама почина. Историята за бабата е всъщност една измислица, но вие ще му простите.

— Вашият баща? — повтори Джек.

Тя кимна.

— Талия Дръмънд Пар, това е цялото ми име. Слава богу, че не сте детектив, иначе досега да сте разкрили тайната ми. Хайде, изяжте си вечерята, мистър Бирдмор. Сама съм я сготвила.

Тъй като Джек не можеше нито да яде, нито да пие, преди да разбере повече подробности, Талия продължи разказа си:

— Когато Червеният кръг извърши първото си убийство и на татко му бе възложено да разследва случая, аз съзнавах, че му предстои огромна работа и че съществуват реални шансове да се провали. Той има много врагове в полицията и комисарят го помоли да не се наема с разследването, съзнавайки, че ще срещне затруднения. Комисарят е мой кръстник — добави тя усмихнато, — и естествено се интересува от нашите проблеми. Но татко настояваше, въпреки че мисля си, после съжали. Самата аз винаги съм изпитвала интерес към полицейската работа и когато татко опозна организацията и методите, с които Червеният кръг набираше членове, реших да започна престъпната си кариера.

Вашият баща получи първата заплаха три месеца преди да умре. Два месеца по-късно постъпих на работа като секретарка при Харви Фройънт, водена от единственото съображение, че имотът му е съседен на вашия. Фройънт беше приятел на баща ви и това ми даваше възможност да наблюдавам нещата отблизо. Опитах се да намеря работа при баща ви, не знам дали знаете — тихо каза тя, — но не успях. Нещо по-лошо, бях в гората, когато го убиха — Талия стисна ръката му съчувствено. — Не видях кой стреля, но се втурнах към мястото, където лежеше баща ви, за да разбера, че повече не се нуждае от помощ. Тогава видях да тичате през поляната към гората и реших, че е по-добре да си отида. Още повече — добави тя, — че имах в ръката си револвер, тъй като бях видяла един човек да се прокрадва между дърветата и се опитах да разбера кой е.

След смъртта на баща ви вече нямаше нужда да оставам на работа при Фройънт. Исках да се добера колкото се може по-близо до Червения кръг и знаех, че най-добрият начин да привлека вниманието му е да стана престъпник. Не беше предвидено, че ще минете покрай заложната къща точно в момента, когато бях оставила златната статуетка на Фройънт. Баща ми успя да излезе от положението и ако ме изкара крадла, то беше единствено, за да привлече вниманието на Дерик Йейл или Фердинанд Уолтър Лайтмън, ако го наречем с истинското му име. Нямаше опасност да ме изпратят в затвора, тъй като съдията взе под внимание, че ми е за първи път. Но с репутацията ми беше свършено и както очаквах, малко след това получих съобщение от Червения кръг.

Срещнахме се една нощ на площада Стейн. Мисля, че татко ме наблюдаваше през цялото време и ме следваше като сянка чак до вкъщи. Той винаги беше край мен, нали така, татенце?

— Само при Барнет не — поклати глава инспекторът. — Там беше опасно, майко.

— Първата ми задача като член на Червения кръг беше да отида при Брабазон. Както знаете, Йейл обикновено изпращаше един от сътрудниците си да следи друг. Мистър Брабазон беше голяма загадка за мен. Никога не можех да бъда сигурна кога лъже и кога казва истината. В началото, разбира се, не предполагах, че е член на бандата. За да затвърдя впечатлението, което бях създала, трябваше отново да започна да крада. Получих строго порицание от тайнствения си шеф, но за сметка на това се сближих с една група мошеници и неволно попаднах в Мерисбърг, когато Феликс Марл умря.

Главната цел на Йейл, когато ме нае на работа, беше да отклони вниманието от себе си. Наред с това той предвиждаше и доста хубав завършек на младия ми живот. В нощта, когато уби Фройънт, Йейл ми нареди да се навъртам около къщата и да нося със себе си същите ръкавица и нож, които бе използувал при ужасното престъпление.

— Но как успяхте да избягате от затвора? — попита Джек.

Талия го погледна с умиление.

— Скъпи мой — каза тя, — как мога да избягам от затвора? Аз бях освободена посред нощ от губернатора и придружена до вкъщи от един уважаван полицейски инспектор.