Едгар Уолъс - Червеният кръг

— Искахме да накараме Йейл да се поразмърда — обясни Пар. — Когато узна, че майка е избягала, той се уплаши и се подготви да бяга. Откривайки, че офисът му е бил претършуван, Йейл беше вече сигурен, че Талия е нещо повече от онова, за което я мисли.

На другия ден Джек отиде на официалния обяд. Същото стори и Талия, която след случилото се, се беше превърнала в героиня на деня. След приключването на обяда, инспекторът довърши разказа си.

— Ако мислено се върнете назад, господа, вие ще си спомните, че името на Дерик Йейл никога не се е споменавало преди първото престъпление на Червения кръг. Истината е, че Йейл се настанил в един офис в града, отпечатал листовки и пуснал обяви във вестниците, рекламирайки се като детектив с психометрични способности. Но случаите, които му възложили, били твърде малко. Всъщност той и не искал никакви случаи. Подготвял своя решителен удар. Спомнете си, че след първото убийство Дерик Йейл беше нает от един вестник, търсещ евтина сензация, за да приложи своите психометрични способности в проследяване на един престъпник.

Кой би могъл да знае по-добре от Йейл името на убиеца и как е било извършено престъплението? Спомнете си, че той успя да пресъздаде злодеянието, единствено докосвайки оръжието, с което е било извършено. Впоследствие негърът беше арестуван точно на мястото, посочено от Йейл. Естествено след този случай репутацията му скочи до небето и той точно това очакваше. Вече беше сигурен, че всеки, който е заплашен от Червения кръг, щеше да потърси неговата помощ. Така и стана.

Сближавайки се със своите жертви и спечелвайки тяхното доверие — в това отношение беше много убедителен, — той имаше възможност да ги убеждава да платят исканото от Червения кръг, а в случай че откажеха — да ги убива безпрепятствено.

Фройънт сигурно нямаше да умре или поне не от ръцете на Йейл, ако, притеснен от загубата на многото пари, не се беше впуснал сам да прави разследвания. Започвайки от една хипотеза, основана на съвсем мъгляво подозрение, той се насочи към Дерик Йейл и успя да открие, че Лайтмън и детективът са едно и също лице. В нощта на своята смърт Фройънт ни повика, за да направи разкритие. Доказателство за това, че се е страхувал от нещо, бяха двата му заредени револвера, въпреки че не одобрявал употребата на огнестрелно оръжие.

Вие ще си спомните, ако сте чели официалното съобщение за случая, че комисарят позвъни на Фройънт в отговор на едно предишно негово обаждане. Това беше шансът на Йейл. Позвъняването стана причина Фройънт да ни помоли да излезем от стаята. Аз тръгнах пръв, тъй като никога не можех да предположа, че Йейл ще дръзне да направи подобно нещо. Когато влязохме в стаята, ние бяхме с палта и забелязах, че Дерик непрекъснато държеше едната си ръка в джоба. Тази ръка, господа — каза Пар впечатляващо, — беше в мотоциклетна ръкавица и стискаше ножа, който прободе Фройънт.

— Но защо е носил ръкавица? — попита министър-председателят.

— За да не бъде ръката, която веднага щях да видя, изцапана с кръв. В момента, когато съм се обърнал с гръб, той е забил ножа право в сърцето на Фройънт, който вероятно е умрял веднага. После свалил ръкавицата, хвърлил я на бюрото и, отивайки до вратата, се престорил, че говори с човека, който вече е бил мъртъв.

Знаех, че е станало така, но нямах доказателства. Йейл беше повикал дъщеря ми в къщата, която ние веднага претърсихме, с намерението да я обвини в убийство. Тя обаче постъпи много умно, като се досетила за неговия план и се върнала у дома. Но да не избързвам. Един от хората, които трябваше да охраняваме, беше Джеймс Бирдмор, земевладелец, спекулант, човек познаващ всякакви хора, и добри, и лоши. Онзи ден той очаквал посещение от Марл, когото не познавал, но чието име споменавал рано сутринта пред сина си, в отсъствието на Дерик Йейл. Последният човек, когото Марл разчитал да види, докато вървял към къщата, бил неговият съкилийник от Тулузкия затвор, когото с предателството си беше осъдил на смърт.

Вероятно Йейл е стоял в края на гъсталака и когато Марл го зърнал, той обезумял от страх и, инсценирайки пътуване до Лондон, се завърнал обратно в селцето, решен да убие Лайтмън преди да е станало обратното. Но смелостта му вероятно се е изпарила, Марл не беше много смел човек, и вместо това той написал писмо до Йейл, като го мушнал под прозореца му — писмо, което Дерик прочел и изгорил отчасти. Какво е пишело вътре, не мога да ви кажа, но вероятно е съдържало уговорка, че няма да закача Йейл, ако той също го остави на мира. Марл не можел да предположи, с какви възможности разполагал противникът му. Думите „Блок Б“ несъмнено се отнасяли до отделение в Тулузкия затвор.