Едгар Уолъс - Антъни се занимава с благотворителност

Една вечер Антъни Нютън седеше с приятеля си Бил до отворения прозорец. Приятелите мълчаливо пушеха:

— Бил, знаеш ли кой е Теодор Матч? — запита Антъни.

— Кралят на търговското мореплаване! — веднага отговори Бил.

— Да! Но кралят на търговското мореплаване е преди всичко предвидлив човек. Той толкова се страхува от фалит, че в края на краищата не знае какво да прави с парите си. И ето, този Теодор Матч, който щедро се занимаваше с благотворителност през време на войната, ще внесе своята лепта във фонда на внука на героя, който се би при Трафалгар. А внукът съм аз!

— Матч не е голям мерзавец. Миналата седмица той подари на една библиотека…

— Това дарение беше предварително обмислено. Преди всичко той желае да стане „сър“ Теодор Матч. Но най-напред съвсем неочаквано ще пожертва за моя фонд 8000 фунта!

На другия ден Антъни даде визитната си картичка на дежурния писар и след час и половина бе приет от Теодор Матч.

— Много ми е приятно да се запозная с вас, г-н Антъни Нютън. С какво мога да ви бъда полезен? Може би ще ме накарате да платя 10 000 фунта и да търся съкровище? Или ще ми предложите милионен дял в някое „предприятие“?

За миг Антъни се смути, но веднага отговори:

— О, нямам нужда от такава голяма сума.

— Както виждате, добре съм осведомен за вашите машинации. Както съм разбрал, вашата цел е да „отървете“ богатите хора от тежкото бреме на „излишните“ пари.

— Не сте се излъгали!

— Отлично! — извика Матч. — Тогава може би ще ми разкажете чистосърдечно по какъв начин се каните да ме оберете.

— Реших да основа фонд за вдовиците и сираците на моряците от търговския флот.

— И каква сума се каните да измъкнете от мен?

— Мисля, че 8000 фунта са достатъчно.

— Жалко, че не са 8 000 000.

— Аз ви моля най-сериозно да отговорите на въпроса ми: Съгласен ли сте да направите дарение за спомената вече благотворителна цел?

— Нито петак! Нито петак. Покажете ми човек, който може да „измъкне“ от мен тези пари, и аз на драго сърце ще се покоря с участта си. Ако вие сам или с Бил успеете чрез някаква хитрост — подправянето, грабежът и мошеничеството се изключват, — моля, заповядайте. Ако успеете да ме изиграете, то ви обещавам да не ви преследвам.

— Довиждане, г-н Матч!

През следващите дни Теодор Матч най-грижливо проверяваше всички книжа, които подписваше. На четвъртия ден г-н Матч случайно срещна Антъни Нютън на улицата.

— Е, как е работата ви?

— Аз вече усещам вашите банкноти в джоба си, г-н Матч! Вие казахте, че съм самонадеян.

— И че това ще ме погуби.

— Разбира се. Ако не сте такъв, бихте ли ми дали един чек за 8000 фунта. Имам предвид, разбира се, че всеки момент можете да спрете изплащането.

— Добре! — извика засегнатият „крал“. — Наречете го дори „излишна самонадеяност“, но аз съм съгласен да ви издам такъв чек.

— Обещавам ви, че ако не сполуча да измъкна тая сума от вас, никога вече няма да ви досаждам.

— Благодаря много, г-н Матч! — каза Антъни Нютън и излезе.

Веднага Теодор Матч по телефона заповяда да не се изплаща този чек.

Той се радваше, че е изиграл противника си и с нетърпение зачака развръзката на тази история. Вечерта и утрото на другия ден минаха спокойно. В 13,30 ч Матч получи следната телеграма: „Сърдечни поздрави и благодарности за вашата помощ, Фарел.“

— Кой е този Фарел?

В същия миг в стаята влезе синът му:

— Татко, защо не ми каза нито дума за дарението си?

— Какво дарение?

— За фонда на Уелския принц.

— А колко съм пожертвал наистина?

— 8000 фунта.!… Току-що прочетох в следобедните вестници.

Г-н Матч нервно се отпусна в креслото.

— Дявол да го вземе!… А какво пишат вестниците? Я прочети.

Синът му се облегна на стената и зачете: „Във фонда на Уелския принц е постъпило във формата на чек за 8000 фунта едно щедро дарение от г-н Теодор Матч“.

— Ето каква е била неговата хитрост!

— Татко, наистина ли издаде чек?

— Да!… Той не е могъл да измъкне тези пари за себе си и затова ги е предназначил за благотворителна цел.

— Тогава се откажи! Спри изплащането на чека!

— Не говори глупости! Сега, когато работата е добила такава гласност, да спра изплащането е лудост. Аз не мога да стана за смях на цялата страна. — Матч въздъхна дълбоко и отиде до телефона.

— Ало, Джилберт! Нали помните, вчера спрях плащането на един чек… Може да платите по него парите… Да, да!… Да платите, разбира се!