Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

Полицейският капитан Майк Бриксан страдаше понякога от леки суеверни внушения. Вървеше ли сутрин из полето и на пътя изпречеше ли му се някоя рядка птица, той беше уверен, че през деня ще види и втора.

Минавайки покрай книжарницата в Аахен, вниманието му се привлече от заглавието на една книга и той купи романа „Статистка или гордостта на Холивуд“. Извънредно високата цена на книгата — половин милион марки (тогава още беше царството на книжните марки), не му направи никакво впечатление. Единствено заглавието „Статистка“ упражни магическо въздействие върху него и Той изпитваше смътно предчувствие, че тази дума ще има съдбоносно значение за него.

Романът, който рисуваше някаква незначителна киностатистка, съвсем не го интересуваше. Той прочете една страница. Надутият стил го раздразни, той захвърли книгата и разтвори един белгийски пътеводител. Макар че заглавието на романа го беше заинтригувало, интересът му не беше достатъчен, за да проследи целия сензационен живот на героинята от най-скромната низина до славата и богатството.

Думата „статистка“ се втълпи в главата на Майк Бриксан и в него се породи предчувствието, че в най-скоро време ще срещне някоя статистка.

Между приятелите, колегите и началството си Майк минаваше за един от най-способните агенти в информационния отдел при Министерството на външните работи. Макар и напълно вдаден в специалността си, той се интересуваше и от криминалистика. Майк играеше добре голф и четеше с удоволствие съобщенията за по-крупните престъпления. В изпълнение на своята служба, той се срещаше из мистериозни кръчми със загадъчни хора, които идваха от континента и водеше дълги и тайнствени разговори с тях. Той обличаше най-разнообразни дрехи всеки път, като изглеждаше все по-различен. Всичко това му даваше възможност да влиза в контакт с тайни политически течения, които така често изтласкваха кораба на дипломацията към нежелани брегове. На два пъти като турист, той прекоси цяла Европа, интересувайки се от красиви ландшафти и рядкости. Стотици километри беше изминал с моторна лодка по водите на Дунава. Той нощуваше в малките кръчми по брега, стараейки се да опознае настроенията на хората и да разбере дали се носи мълва за някоя тайна мобилизация. Удадеше ли му се да се добере до такива данни, оставаше доволен.

Точно сега, когато предстоеше подписването на тайнствения договор между Германия и Чехия, Майк беше отзован от Берлин, Той страшно се ядоса, защото не малко пари беше похарчил, за да се снабди с препис от по-съществените клаузи на договора.

— Ако бях останал на поста си само още 24 часа, щях да имам фотокопие от оригиналните документи — обясняваше той на своя шеф майор Георг Стейнс, когато на следващата сутрин се яви при него.

— Жалко! — отговори малко иронично другият. — Ние имахме поверителен разговор с министър-председателя на Чехия, който обеща да ни съобщи клаузите на договора. Впрочем, договорът не е политически, а търговски и регулира търговските отношения между Чехия и Германия. Майк, познавате ли Илмар?

Детективът седна край масата и запали цигара.

— За да отговоря на този въпрос ли ме извикахте от Берлин? — каза той ядосано. — Затова ли ме измъкнахте от кафе „Унтер ден Линден“, за да говорим за Илмар? Не е ли той държавен секретар?

— Да. Той беше във Върховната сметна палата. Преди три седмици изчезна внезапно. Провериха книжата му и се оказа, че систематически е злоупотребявал със значителни суми.

Майк Бриксан изкриви лице.

— Жалко, той изглеждаше много кротък и честен човек. Не искате ли да кажете, че трябва аз да се заема с него? Тези работи са от компетенцията на Скотланд Ярд.

— Съвсем не — каза Стейнс бавно, — защото… той най-сетне беше намерен.

Последните думи той изговори мрачно и натъртено. И още преди да се доизкаже, Майк Бриксан знаеше, какво се е случило.

— Да не би и тук Главореза да е пъхнал ръката си? — попита той. Майк още в чужбина беше узнал за страхотните престъпления на този човек.

Стейнс кимна.

— Прочетете — той подаде на помощника си един лист, написан на машина.

„В живия плет край железопътния прелез при Енгар ще намерите един сандък.

— Главореза! — повтори Майк машинално и тихо подсвирна с уста.

— Ние, разбира се, веднага претърсихме местността и намерихме сандъка. Вътре лежеше грижливо отсечената глава на нещастния Илмар — каза Стейнс. — Тази е дванайсетата глава в течение на седем години. И всички, с изключение на две, на хора, избягали от правосъдието. Даже да не беше изяснен въпросът с договора, щях да ви повикам, Майк.