Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

Хебуорд въздъхна с облекчение. При най-старателно търсене той едва ли можеше да намери някъде наблизо подслон за своите хора. А той много държеше да направи нощни снимки, особено за една сцена му беше необходима призрачно бледната светлина на сутринната зора.

— Страхувам се, че ще ви причиним голямо безпокойствие, мистер Лонгвал. А сега нека пристъпим към деликатния въпрос за обезщетението.

Старият господин не му позволи да продължи по-нататък.

— Моля, нека не говорим за пари — каза той твърдо. — Аз много се интересувам от филмовото изкуство и с особено удоволствие следя всичко съвременно. Обикновено старите хора са склонни да се държат настрана от новите неща на времето, но аз напротив, с голяма радост проучвам чудесните открития на науката през последните години.

При тези думи той погледна директора някак си особено.

— Трябва някога и мен да снимате, и то в роля, в която, струва ми се, никой не може да ме надмине, в ролята на моя прадядо.

Джек Хебуорд го погледна полувесело, полууплашено. От опит той се беше уверил, че почти всички хора имат желанието да се видят на екрана. Но никога не беше допускал, че мистер Самсон Лонгвал притежава такава суетна черта.

— С удоволствие — каза той малко хладно. — Вашата фамилия е твърде известна.

Мистер Лонгвал въздъхна.

— За съжаление, аз не произхождам от главната линия, към която принадлежи известният Карл Хенри Лонгвал, играл историческа роля. Той е мой прачичо. Аз произхождам от линията на други Лонгваловци, които са се преселили в Бордо. Но и те са известни.

Той тъжно поклати глава.

— Вие французин ли сте? — попита Джек.

Старият човек сякаш не чу въпроса. Той гледаше унесено, след това внезапно каза:

— Да, коренът ни е френски. Моят прадядо се е оженил за англичанка, с която се запознал при особени обстоятелства. През време на директориума фамилията се е преселила в Англия.

Едва сега той забеляза Адела и й се поклони.

— А сега да си вървя — каза той, като извади от джоба си голям златен часовник.

Джек Хебуорд изпрати стария господин. От прозореца момичето видя допотопния автомобил на старомодния човек. Навярно колата беше една от първите, които Англия е видяла: тя беше голяма, висока, извънредно неудобна и се движеше с малка скорост, като вдигаше страшен шум.

След малко Джек Хебуорд се върна.

— Всички, млади и стари, са полудели да бъдат снимани в някакъв филм — измърмори той. — Лека нощ, мис… пак забравих името ви… мис Лимингтон, нали? Лека нощ!

Вървейки към дома си, тя мислеше за разговора си с Хебуорд, започнат така смело и завършен без никакъв резултат. И сега, както и по-рано, тя беше далеч от всякаква възможност да получи една по-задоволителна роля.

Адела Лимингтон държеше малка стая в една също така малка къща. Понякога тя желаеше стаята й да бъде още по-малка, за да има основание да иска от г-жа Уатсон да намали наема. Статистките от филмовата компания на Джек Хебуорд можеха да бъдат добре платени. Но те не работеха редовно, тъй като Хебуорд спадаше към ония хитри директори, специализирали се в средно големите филми, които не поддържаха голям апарат.

Адела се беше заела с тоалета си. Влезе г-жа Уатсон и й донесе закуската.

— От сутринта насам един млад човек обикаля отвън — каза тя. Видях го, когато носех млякото. Много учтиво той ме попита за вас, но аз казах, че още не сте станала.

— Да ме посети ли искаше? — попита момичето учудено.

— Да, така каза — отвърна г-жа Уатсон. — Попитах го да не е пратен от Хебуорд, но той отговори отрицателно. Ако искате, можете да отидете в салона, но аз не обичам млади хора да посещават в къщи млади момичета. Никога по-рано не съм давала под наем на артисти. Аз се ползувам с добро име и желая и в бъдеще да го запазя.

Адела се усмихна.

— Аз не виждам нищо престъпно в това посещение, макар и в толкова ранен час, г-жа Уатсон.

Адела слезе по стълбата и отвори вратата. Един млад човек стоеше в коридора гърбом. Като чу, че вратата се отваря, той се обърна. Облеклото му беше безупречно. Той погледна момичето с усмивка.

— Надявам се, че хазайката ви не ви е събудила заради мен. Аз можех да почакам още малко. Вие ли сте Мис Адела Лимингтон?

Тя кимна.

— Влезте, моля — каза тя и го въведе в малкия, задушен салон. След това затвори вратата след себе си и зачака началото на разговора.

— Аз съм репортьор — каза той несигурно.

Адела се почувствува неприятно засегната.