Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

— Косата! — каза Хебуорд тържествуващ. — Аз знаех, че имаше нещо. Мъжко подстригване при дамите не мога да понасям — изглежда твърде дръзко и закачливо. Имате ли друга фризура? — попита той.

— Да, мистер Хебуорд.

Той я разглеждаше със спокойно учудване.

— Вие ще вземете ролята — каза той бавно. — Идете в стаята за обличане и вземете от мис Мендоза костюмите. Но нека предварително ви кажа нещо — прибави той, като я задържа. — Независимо от това, дали пробата ще излезе сполучлива или не, недейте разчита на особено бъдеще в моето дружество. В Англия така са сложени работите, че една киноартистка може да има успех, само ако се омъжи за някой филмов директор. Нека ви кажа също, че аз ни най-малко нямам намерение да се женя за вас, дори и ако на колене ме молите за това. В Англия само този е шансът да станете прочута, а ако не ви се удаде, успехът ви ще бъде равен на…

Той щракна с пръстите си.

— Искам да ви дам съвет, дете. Ако в този филм проявите талант, идете при някой обикновен филмов директор в страната и се ангажирайте при него. Знаете, при някой директор, който като нареди три кресла и една саксия с палма, нарича сценариото салон. Дайте, Хари, манускрипта на госпожица… как ви беше името? Така, идете сега някъде насаме и разучете ролята си. Хари, прегледайте стаите за обличане. Имате на разположение половин час за прочитане на ръкописа.

Като в сън момичето се упъти към сенчестата градина зад ателието. Тя седна на една скамейка и се опита да съсредоточи мислите си върху написаните на пишеща машина листове. Действителност ли беше това или сънуваше? Тя чу стъпки по настланата с пясък пътечка и погледна стреснато. Младият човек, който тази сутрин я беше посетил, вървеше към нея. Беше Майк Бриксан.

— Моля ви се, не ми пречете сега — го помоли възбудено. — Току-що получих роля и трябва да чета.

Той видя, че присъствието му я дразни и се обърна, за да си върви.

— Извинявам се… — започна той.

В смущението си тя изпусна на земята листовете от ръкописа. Майк се наведе едновременно с нея, за да ги вдигне и главите им се удариха.

— Моля за извинение. Подобни работи само в комедиите се случват — каза той.

„Голяма затворническа килия, осветена слабо от висяща лампа. В дъното една врата, преградена с голяма желязна решетка, води навън. Вижда се как караулът се разхожда.“

— Велики Боже! — извика Майк и пребледня. Буквата И в шрифта беше размазана, а буквата едва личеше. В Майк беше проблеснала мисълта, че листът е написан със същата машина, с която Главореза пишеше своите страшни некролози.

— Какво ви е? — попита Адела, като забеляза мрачното лице на младия човек.

— От къде е този лист? — попита той, като й посочи написания на машина лист в ръката си.

— Той беше между тези листове. Изглежда, че не е от „Розела“.

— Розела е името на филма, в който играете ли? — попита той бързо. — Ами кой може да ми даде сведение за този лист?

— Мистер Хебуорд.

— А къде е той?

— Минете оттук — отвърна тя. Ще го намерите в ателието.

Без да губи нито миг, Майк бързо се упъти към къщата. Той никого не попита, той знаеше човека, когото търсеше.

Като съгледа непознатия, Джек Хебуорд го изгледа от горе до долу с недружелюбен поглед. Той не можеше да търпи частни посещения през работно време. И преди да успее да поиска обяснение от непознатия, Майк заговори.

— С мистер Хебуорд ли имам честта да говоря?

Джек кимна с глава.

— Ще ми позволите ли да поговоря с вас две минути?

— Нямам време нито минута да бръщолевя с когото и да било! — измърмори Джек. — Ами кой сте вие и как смеете да влизате тук?

— Аз съм Майк Бриксан, детектив — каза той тихо.

Джек го изгледа изненадано и изведнъж стана любезен.

— Какво има? — попита той, отвеждайки детектива в кабинета си.

Майк постави на масата написания на машина лист.

— Кой е писал този лист? — попита той.

Джек Хебуорд се вгледа в листа и поклати глава.

— За пръв път го виждам. Но какво има? — попита той.

— Никога ли не е попадал в ръката ви?

— Не, мога да се закълна. Моят драматург обаче трябва да знае. Ей сега ще го повикам.

Той натисна звънеца и когато влезе секретарят, каза:

— Помолете мистер Лалей Фос да дойде веднага при мен.

— Преглеждането на ръкописите и целия материал за филмите се извършва от моя драматург — каза той. — При мен идват само онези ръкописи, които са прегледани и одобрени от него. Ако сюжетът не е подходящ, ръкописът съвсем не достига до мен. По този начин е възможно известни добри ръкописи да не попадне в ръцете ми, тъй като Фос… — той се запъна за момент, — тъй като понякога ние не сме на еднакво мнение. Но мистер Бриксан, в какво се състои, впрочем, работата.