Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

С няколко думи Майк му обясни мистериозното значение на листа.

— Главореза! — Джек подсвирна.

На вратата се почука и влезе Лалей Фос. Той беше с мършава фигура и тъмен цвят на лицето. Очите му бързо се движеха насам-натам. Дълбоки бръчки прошарваха мрачното му лице. Като го гледаше човек, оставаше с впечатление, че страда от някоя хроническа болест. В действителност обаче не беше така. Лалей Фос беше разочарован и скаран с целия свят. Едно време отдавна той вярваше, че светът ще легне в краката му. Той беше написал два филма, които бяха снети и прожектирани, за известно време дори с грамаден успех. След това обаче нещастието започна да го преследва: напразно ходеше от един филмов директор на друг, никой не искаше да разгърне дори ръкописите му и хвърли поглед в тях. Най-сетне Лалей Фос, както и много други хора в неговото положение, намисли да печели пари чрез спекулация. Но нито на борсата му вървеше, нито в облозите при конните надбягвания. По този начин той все повече и повече затъваше.

При влизането си той изгледа подозрително Майк.

— Ето какво, Фос — каза Джек Хебуорд. — Този лист се намери в ръкописа на „Розела“. Мога ли да обясня на мистер Фос значението му? — обърна се той към Майк.

Детективът се замисли за момент. Вътрешен глас му подсказваше да не изказва връзката с Главореза. Но въпреки това, той кимна в знак на съгласие.

Лалей Фос изслуша равнодушно обясненията на директора, след това взе листа в ръка иго прегледа набързо. Лицето му обаче не издаваше това, което мислеше.

— Аз получавам толкова много ръкописи, че в момента не мога да ви кажа от къде е. Ще го взема с мен в бюрото ми и ще прегледам в регистъра.

Майк наново се замисли. Той не искаше да изпусне от очи това доказателство. Но после размисли, че то не може да има никаква стойност, докато не се открие, към кой ръкопис принадлежи. Ето защо, макар и неохотно, той се съгласи.

— Какво мислите за този човек? — попита Джек Хебуорд, когато вратата се затвори след драматурга.

— Чувствувам антипатия към него — каза Майк откровено. — Първото ми впечатление е решително отрицателно, но възможно е да съм несправедлив.

Джек Хебуорд въздъхна. С Фос той винаги имаше неприятности, понякога даже по-големи, отколкото с темпераментната Мендоза.

— Странен човек е той — каза Хебуорд. — Но е дяволски сръчен. Не зная дали някой може да се справи така бързо с многото работа, както Лалей Фос. Но изобщо, с него трудно се работи.

— И аз така мисля — каза Майк сухо.

Те се отправиха към ателието. Майк потърси Адела, за да й се извини за невежливото си държане. Когато я наближи, забеляза сълзи в очите й. Тя беше твърде много огорчена от поведението му и не беше в състояние да съсредоточи вниманието си върху ръкописа. Мисълта й непрекъснато се напрягаше да разгадае причината, която го беше накарала да вземе листа от ръкописа.

— Много съжалявам — каза той с огорчение. — По-добре да не бях идвал!

— Много по-добре — каза тя и при все това се усмихна. — Защо взехте листа? Сигурно сте детектив?

— Да, признавам — каза Майк безгрижно.

— Казахте ли истината, когато ми обяснявахте, че чичо ми… — тя млъкна, тъй като не знаеше как да обясни.

— Не — отвърна Майк спокойно. — Вашият чичо е мъртъв, мис Лимингтон.

— Мъртъв? — извика тя уплашена.

Той кимна.

— Той е убит при съвършено необикновени обстоятелства.

Внезапно тя пребледня.

— Значи той е жертвата, чиято глава е била намерена в Енгар?

— Откъде знаете това?

— Прочетох днес в един сутрешен вестник — каза тя.

Майк прокле цялата пасмина репортьори, които бяха по дирите на тази трагедия. Но рано или късно все пак щеше да се разчуе — и с тази мисъл той се утеши.

В този момент Фос наново се появи и Майк можа да се отърве от по-нататъшни обяснения. Драматургът приказваше тихо с Хебуорд. След това последният кимна на Майк.

— Фос не може да идентифицира ръкописа — каза той, като му подаде листа. — Възможно е да не принадлежи към никой ръкопис, а да е само отделна страница, изпратена от някого. Освен това, вероятно е да е останала от бившата фалирала филмова компания, от която приех цялото ателие. Тук намерихме доста ръкописи, които прибрахме.

Директорът погледна нетърпеливо към часовника.

— Мистер Бриксан, ще бъдете ли така добър да ме освободите? Предстои ми да направя няколко снимки в една местност, около десетина километра далеч от тук. Независимо от това, с появяването си вие разстроихте моята артистка. А вие знаете, че точно това не бива.