Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

Майк имаше нова идея.

— Ще ми позволите ли да ви придружа? Обещавам ви най-тържествено, че никому не ще преча.

Старият Джек го погледна и промърмори нещо. След това обаче, се съгласи и десет минути по-късно Майк Бриксан седеше до младото момиче в големия автомобил, който ги понесе към Гриф Товер.

Дълго време Адела мълча. Неприятността от натрапчивата компания, както и напрежението за изхода от пробите, правеха всякакъв разговор невъзможен. Колкото повече се приближаваше до целта, толкова по-голяма ставаше тревогата й.

— И мистер Лалей Фос е с нас — каза Майк — правейки опит да я заговори.

— Той идва винаги с нас, когато правим снимки на вън — каза тя кротко. — Понякога, през време на снимките, се налага да се направят известни изменения в ръкописа.

— Къде отиваме? — попита той.

— Най-напред в Гриф Товер — отвърна тя. Беше й невъзможно да бъде неучтива. — Това е едно голямо владение, принадлежащо на сър Грегори Пене.

— А аз мислех, че отиваме в Довер Хауз.

Тя го погледна, като смръщи чело.

— Защо питате, щом знаете по-добре, — отвърна тя с лека досада.

— Защото ми е приятно да ви слушам — каза той спокойно. — Сър Грегори Пене, струва ми се, че познавам това име.

— Не е ли бил по-рано дълги години в Борнео?

— Той е непоносим — каза тя живо. — Аз го мразя.

Адела не обясни на Майк причините за това, а и сам той не искаше да я отегчава с въпроси. Неочаквано тя продължи:

— Два пъти съм била там. Той притежава много красив парк, в който мистер Хебуорд често е правил снимки. Тогава аз бях статистка и излизах групово заедно с другите статисти. Желала бих да не правех никакво впечатление. Той е голям ловец на жени, и то предимно киноартистки. Аз съвсем не искам с това да кажа, че съм артистка — прибави тя тихо. — Искам да кажа за другите. Цяло щастие е, че в Гриф Товер ще се снима само една сцена. Дано да не е в къщи. Зная, че това е невъзможно, защото той винаги е в дома си, когато отиваме там.

Майк я погледна отстрани. Особено му харесваха сериозните й големи очи. За миг Майк си я представи при задирванията на сър Грегори Пене, макар и да не го познаваше.

— Забележително е, че във филмите и романите всички барони се явяват като злодеи — каза той. — Тези обаче, които познавам в живота, са все хора с благородни характери. Но не ви ли дразня със своето присъствие? — попита той, като сподави гласа си до шепот.

Тя студено го погледна.

— Трябва да призная, да — отвърна тя свободно. — Чуйте, мистер Бриксан, за мен днес се открива един голям шанс да авансирам. Такъв случай друг път няма да ми се удаде. Поне аз смятам така. Такова щастие иначе се среща само в романите. Вие схващате, че всичко ще зависи от днешния опит. Не се ли сещате, че вашето присъствие ме дразни? Не малко ме смущава обстоятелството, че дебютът ми ще се състои в Гриф Товер. А това място ми е страшно омразно — каза тя развълнувано. — Тази голяма мрачна постройка с тигрови кожи и страхотни мечове по стените…

— Мечове ли? — попита той бързо. — Какво искате да кажете с това?

— Целите стени са окичени с мечове. Всички те са стари оръжия, донесени от далечния изток. Аз потрепервам като ги видя. А на сър Грегори Пене те доставят особена радост. При последното ни посещение, той разказваше на мистер Хебуорд, че са така остри, сякаш току-що са излезли от ръката на оръжейния майстор. Някой от тях са от преди триста години. Чуден човек е сър Грегори. Той може, например, да разсече на две ябълка в ръката ви, без при това ни най-малко да ви нарани. В това отношение той е страшен. А ето я и къщата.

Тя му я посочи.

Гриф Товер беше една от онези мрачни постройки, които архитектите строяха през времето на кралица Виктория. Една голяма сива кула в лявото крило правеше постройката несиметрична, но и тя не беше в състояние да наруши отегчителната праволинейност на фасадата. Цялата къща имаше гол вид — никъде по стените не се забелязваше зеленина. Самата постройка се намираше всред голямо голо място, покрито с жълт чакъл, което още повече усилваше неприятното впечатление.

— Изглежда като казарма с малък плац за упражнения — каза Майк.

Автомобилът мина през дворната врата и спря по средата на пътя за коли. Навярно градината се намира отвъд постройката, защото отегчителната фасада едва можеше да привлече някой филмов режисьор.

Майк слезе. Джек Хебуорд вече беше разпоредил да свалят камерата и прожектора. Зад автомобила следваше динамото с три големи прожектори Юпитер, които щяха да усилят дневната светлина.