Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

— Седнете! Как ви беше името? — каза той и посочи две ниски кресла. — Нека пийнем нещо.

Той натисна копчето на звънеца и за голямо учудване на Бриксан, в стаята влезе набит тъмнокож туземец, до пояса гол. Грегори му каза нещо на език, който Бриксан не разбра, но предположи, че е малайски. Слугата се поклони със скръстени на гърди ръце, след това вдигна ръка и я положи последователно на челото, устата и сърцето. След малко той се върна с табла, на която бяха поставени бутилка и две малки чаши.

— Аз не държа бели слуги, защото не мога да ги търпя — каза Пене, като на един дъх изпразни чашката си. — Харесвам слуги, които не крадат и не бръщолевят. Вие можете да смажете от бой някого от тези слуги, щом не се държи добре, и никакви неприятности не ще имате впоследствие. Този човек взех на служба при мен през последната година от пребиваването ми в Суматра. Той е най-добрият слуга, който до сега съм имал.

— Всяка година ли ходите в Борнео? — попита Бриксан.

— Почти всяка година. Имам собствена яхта в пристанището на Сутхамптон. Веднъж в годината трябва да се махна от тази проклета страна, за да не полудея. Тук няма нищо, съвсем нищо. Виждали ли сте оня стар шут Лонгвал? Хебуорд ми казваше, че и при него ще правите снимки. Той е едно старо магаре, което си дава голяма важност и живее с мисли за миналото. Облича се сякаш е рекламна картина на някоя фабрика за уиски. Пийте още една чашка.

— Още първата не съм изпил — каза Бриксан с усмивка. Той наново погледна към окачения над камината меч. — Отдавна ли притежавате този меч? Изглежда съвсем нов.

— Нов — каза другият бързо. — Какво си въобразявате? Той е над триста години. Моя собственост е от една година.

Внезапно Грегори промени темата на разговора.

— Вие ми харесвате. Една среща е достатъчната да разбера дали даден човек ще ми хареса или не. Вие трябва да отидете в далечния изток, където бихте могли да натрупате хубави пари. Там аз събрах едно богатство повече от два милиона. Ориентът е пълен с чудеса и в него човек може да преживее невероятни неща — той се обърна и погледна Бриксан с блестящи очи. — В Ориента можете да се сдобиете с най-верните слуги. Искате ли да видите най-добрия слуга, какъвто изобщо може да съществува?

Той изговори тези думи с особен тон. Бриксан кимна с глава в знак на съгласие.

— Искате ли да видите роб, който никога не пита и никога не отказва послушание? Който не обича никого, освен мен? — той се удари в гърдите. — И мрази всички, които аз мразя? Вие трябва да го видите — Баг.

Баронът стана, отиде до писалищната маса и посегна към една ръчка, която Бриксан беше забелязал. Пене я дръпна и част от дървения цокъл на стената се отвори навътре. В първите няколко секунди Бриксан не видя нищо, след това обаче в отвора се показа тъмна страхотна фигура. Майк Бриксан с усилие сподави един вик.

В стаята влезе голям орангутан — маймуна. Макар и да вървеше свит, височината му не беше по-малка от шест стъпки. Големите му черни очи гледаха Бриксан със зъл поглед. Косматите му гърди бяха силно развити, ръцете му достигаха до пода и имаха дебелината на човешко бедро. Маймуната беше облечена в тъмно сини гащи, прикрепени към раменете с презрамки.

— Баг! — извика Грегори с толкова нежен глас, че Бриксан се стъписа. — Ела тук!

Великанската фигура мина косо през стаята към камината, където седяха.

— Това е мой приятел, Баг!

Маймуната протегна ръката си и Бриксан почувствува как ръката му потъна в меката, кадифена ръка на животното. След това пак поднесе ръката му към носа си и я помириса.

— Донеси ми цигари! — каза Пене.

Маймуната отиде до едно шкафче, измъкна чекмеджето и донесе една кутия.

— Не тази — каза Грегори. — Малките! — той говореше ясно и разчленено.

Без бавене, Баг върна кутията и донесе друга.

— Налей ми уиски със сода.

Маймуната изпълни заповедта и наля чашата, без да разсипе капка. Когато Грегори каза „достатъчно“, тя взе запушалката и запуши шишето.

— Благодаря, много добре, Баг!

Безшумно маймуната се оттегли в помещението си. Грегори затвори вратата след нея.

— Животното се държи като човек — каза Бриксан, все още обхванат от учудване.

Грегори Пене се усмихна.

— Баг ми върши много повече работа, отколкото който и да било слуга и ме пази от всякакво посегателство.

Погледът на Грегори се плъзна към меча над камината.

— Къде го държите?

— Той има собствена стая, която държи много чиста. Храни се заедно със слугите.