Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

Той ги въведе в една тясна стая, която се простираше по цялата дължина на къщата. По тавана се виждаха тъмни греди. Дървеният цокъл по стените беше изтъркан и излъскан от търкането на много ръце в течение на времето и предполагаше най-малко петстотин годишна възраст. „Тук няма кръстосани мечове над камината“ си мислеше Майк Бриксан, като се усмихна вътрешно. Вместо това той видя портрета на красив стар човек. Достойнство и благородство личаха в лицето и представителната му фигура. В стойката на този човек имаше нещо грандиозно, величествено.

Лонгвал не отвори нито дума за портрета. След набързо направената закуска, всички излязоха навън. Майк Бриксан седна на градинския зид и оттам наблюдаваше последната сцена, която се снимаше при дневна светлина. И на него му направи впечатление добрата игра на Адела. Той достатъчно разбираше от филмово изкуство, за да схване какво облекчение е за директора намирането на една добра киноартистка. Леко и бързо тя предаваше всички движения, които Хебуорд и суфлираше.

При други обстоятелства, Майк би се смял, ако видеше Джек Хебуорд да играе ролята на младо момиче. Сега обаче детективът наблюдаваше с интерес как директорът срамежливо крие брадата си в ръце и с кръшни стъпки минава от единия до другия край на зрителното поле на апарата. Майк знаеше, че американецът е артист, който създава големите контури на отделните фигури и предава на своите артисти най-фината художествена изработка на образите. Адела Лимингтон не приличаше на себе си, тя беше Розела, наследницата на голямо богатство, което един зъл братовчед иска да й отнеме. Мотивите на филма се срещат често и бяха познати на Майк.

— Всичко това е преписано отнякъде — каза Джек Хебуорд с философско спокойствие. — Съжалявам, че по-рано не се загрижих достатъчно. Цялата работа е нагласена от Фос. Ако си дам малко труд, ще намеря, че няма никакви оригинални идеи във фабулата.

Мистер Фос, макар и късно, пристигна. Майк Бриксан се питаше от какво естество можеше да бъде поверителният разговор с Грегори Пене.

Майк влезе в къщата и застана на един прозорец, откъдето наблюдаваше как постепенно отслабва дневната светлина. Той мислеше за необяснимото въздействие, което Адела имаше върху него.

През последните години Майк Бриксан се беше запознавал с много хубави жени от различни страни и с различно обществено положение. Той беше срещал и добри, и лоши. Някои от тях беше пратил в затвора, а една заловена в шпионство, беше застреляна през една мрачна зимна утрин от френските войски във Винсен. Но сега, с хладнокръвен самоанализ, той констатира, че сериозно е застрашен от опасността да се влюби в едно момиче, което едва тази сутрин бе видял за първи път.

— Наистина странно! — каза той гласно.

— Какво е странното? — попита Хебуорд, който незабелязано беше влязъл в стаята.

— И аз доста си блъсках главата да отгатна какво толкова ви занимава — каза Лонгвал, който през цялото време мълчаливо беше наблюдавал младия човек.

— Мислех за портрета — Майк Бриксан се обърна и посочи портрета. До известна степен той казваше истината. — Лицето му ми е тъй познато — каза той. — Но не е възможно, тъй като портретът е доста стар.

Мистер Лонгвал запали две свещи и ги отнесе до портрета. Майк наново се вгледа в образа и наново величествената фигура на човека му направи дълбоко впечатление.

— Моят прачичо, Карл Хенри — каза мистер Лонгвал гордо, — или „великия господар“, както са го наричали в нашата фамилия.

Докато старият човек говореше, Бриксан стоеше полуобърнат към прозореца. Внезапно стаята се завъртя през очите му. Джек Хебуорд забеляза, че младият човек побледня и посегна към ръката му.

— Какво ви стана? — попита той.

— Нищо — отвърна Майк несигурно.

Хебуорд проследи погледа му и погледна към прозореца.

— Какво беше това? — извика той.

Въпреки слабата светлина, която пръскаха двете свещи и сумрака, който нахлуваше през прозореца откъм градината, стаята беше потънала в тъмнина.

— Видяхте ли? — извика Хебуорд, изтича към прозореца и погледна навън.

— Какво има? — попита Лонгвал и отиде към тях.

— Мога да се закълна, че на прозореца видях едно лице. И вие ли го видяхте Бриксан?

— Да — отвърна Майк неспокойно. — Ще имате ли нещо против, ако обиколя градината?

— Струва ми се, че беше муцуната на една голяма маймуна — каза Хебуорд.

Майк кимна с глава, излезе от стаята и тръгна по засипаната с чакъл пътечка към градината. Той извади от задния си джоб един броунинг, отвори предпазителя и след това го скри в дрехата си.