Джеймс Ролинс - Невинна кръв

Сангвинистът обаче беше бърз и отскочи надалече.

- Към джипа! — извика Кристиан и приклекна, когато едната задна лапа се стрелна към него и разсече въздуха с острите си като бръснач нокти.

Джордан издърпа Ерин на крака и спринтира към ландроувъра.

Нейт вече беше стигнал колата и отваряше двете врати, след което скочи на задната седалка.

„Браво на теб!“

Джордан тичаше до Ерин. Щом стигнаха джипа, се метна зад волана в мига, когато тя се хвърли на задната седалка до Нейт. Двете врати се затръшнаха едновременно.

Ерин се наведе над облегалката и тикна ключовете в шепата му.

Джордан се ухили налудничаво. Бяха се оказали добър екип - и сега трябваше да се погрижи екипът да остане жив. Завъртя ключа, даде газ и потегли назад, като поднесе настрани.

Докато обръщаше, фаровете осветиха пумата. Призрачно сивата ѝ козина сияеше на светлината. Котката се обърна към колата като буреносен облак и присви червено-златистите си очи срещу яркия блясък.

Кристиан стоеше на няколко крачки зад нея.

Пумата изръмжа и се хвърли към джипа, привлечена от звука и движението.

„Типична котка...“

Джордан даде на задна, като се опитваше да държи фаровете насочени към очите на котката.

Кристиан хукна към черната си кола.

Котката вече връхлиташе и Джордан се уплаши — не можеше да ѝ избяга. Сякаш за да го докаже, пумата скочи и се стовари върху капака. Нокти разкъсаха метала. Тежка лапа блъсна предното стъкло и по него плъзнаха пукнатини.

Още един такъв удар и пумата щеше да се вмъкне при него.

В същия миг настоятелно зарева клаксон.

От неочаквания шум пумата скочи от капака като уплашено коте. Присви се и се обърна да посрещне новото предизвикателство.

Джордан зърна Кристиан. Сангвинистът се беше свил на задната седалка на колата си. Наведе се над облегалката с протегната към волана ръка и отново започна да натиска клаксона.

Всички прозорци на колата бяха спуснати.

„Какво правиш?!“

Котката се хвърли към шума.

Джордан наби спирачки и превключи на първа. Понесе се към пумата, гонейки опашката ѝ. Знаеше, че няма да стигне колата преди звяра, но възнамеряваше да стигне навреме, за да помогне на Кристиан.

Пумата се блъсна отстрани в колата, като я повдигна на повече от педя и огъна ламарината. Кристиан отлетя настрани. Ревът на клаксона моментално секна, сменен от ръмженето и съскането на чудовищната котка.

Пумата забеляза жертвата си вътре и напъха глава и рамене през прозореца, за да се добере до свещеника.

Джордан натисна газта до дупка с намерението да блъсне звяра отзад, ако се наложи.

„Разкарай се оттам, приятел!“

Котката се загърчи и зарита със задни лапи, мъчеше се да провре цялото си тяло през прозореца. Беше тясно, но звярът беше твърдо решен.

В същото време Кристиан се измъкна от отсрещния прозорец.

- Завий! — извика Ерин.

Джордан зави и наби спирачки до задната броня на линкълна.

Кристиан залитна настрани от колата и насочи дистанционното. Натисна го - и всички прозорци се вдигнаха, след което колата избибипка два пъти.

При тази проява на дързост Джордан едва сподави смеха си.

Кристиан беше заключил пумата в колата си.

Звярът се зъбеше и яростно се мяташе вътре, от което колата се клатеше.

Джордан спря до Кристиан и подметна:

- Да те качим на стоп?

Кристиан отвори предната врата и седна до него.

- Карай. И колкото се може по-бързо. Не знам колко време ще издържи капанът ми.

Джордан го разбираше напълно. Натисна газта до дупка, изкара джипа от двора и полетя по черния път към магистралата. Трябваше да се отдалечат колкото се може повече от разярената котка.

Кристиан извади от джоба си телефон и излая някакви заповеди на латински.

- Какво казва? — попита Джордан.

- Вика подкрепления - отвърна Ерин. - Казва да пратят екип да се погрижи за пумата.

Кристиан приключи разговора и погледна назад към конюшнята.

- Дано звярът да няма достатъчно място вътре, за да замахне и да разбие стъклото.

- Но защо изобщо е тук? — попита Ерин. — Защо ме преследваше?

Джордан хвърли поглед към Кристиан.

- Моите извинения — отвърна Кристиан. - Мисля, че някой е разбрал, че двамата с Джордан търсим помощта ви. Възможно е вестта да е стигнала до неподходящи уши. Както знаете, орденът подозира, че сред нас има скрити предатели от Белиал. Боя се, че може да не съм бил достатъчно предпазлив.

„Белиал...“

Ерин си представи онези стригои и хора, обединени от мистериозния си лидер. Дори стегнатите редици на Ордена на сангвинистите не бяха непристъпни за тази група.