Джеймс Ролинс - Невинна кръв

Кристиан взе разстоянието за миг, преди някой да успее да възрази. Хвана дръжката и плъзна вратата настрани. Пред него се ширеше пуст равен двор. Очуканият „Ланд Роувър“ и лъскавият .,Линкълн" бяха паркирани в другия край. Двете коли изглеждаха много по-далеч, отколкото преди малко, когато Ерин беше дошла с Блекджек.

Кристиан излезе в нощта, осветен от лампата над вратата. Проблесна сребро, когато извади оръжието си, след което капеланът изчезна някъде вляво.

Джордан вдигна оръжието си, като броеше наум.

Ерин си спомни за Блекджек, забърза покрай шестте ясли и започна да вдига резетата и да отваря вратите. Нямаше да остави конете затворени тук да умрат като Блекджек. Те заслужаваха шанс да избягат.

Уплашените животни се втурнаха покрай Джордан и Нейт. Гънсмоук беше последна. Нейт прокара пръсти по потните хълбоци на кобилата, докато тя минаваше покрай него, сякаш копнееше да я последва.

Конете изскочиха през вратата и препуснаха в нощта.

- Десет - каза Джордан и махна към изхода.

Тримата се втурнаха напред през вдигнатия от конете прах. Джордан тичаше отляво, насочил оръжието си в посоката, в която беше изчезнал Кристиан.

Ерин хукна с Нейт към джипа, но някакво движение привлече вниманието ѝ назад. Кристиан излетя иззад ъгъла на конюшнята, обърна се и приклекна.

А след него изскочи чудовищен звяр.

При вида му Ерин зяпна.

Нейт се спъна и падна.

Пумата пристъпи бавно напред, като мяташе опашка. Беше дълга над два и петдесет, над сто и двайсет килограма мускули, нокти и зъби. Ушите ѝ потрепваха, улавяйки всеки звук. Червено-златистите ѝ очи светеха в мрака. Но най-поразителната ѝ черта бе призрачно сивата козина, подобна на мъгла от плът.

- Давай - подкани я Джордан, когато видя, че Ерин спира да помогне на Нейт. — Прикривам го.

„А теб кой те прикрива?“

Тя остана с тях, вдигнала колта.

Звярът изръмжа към Кристиан, — лъснаха дълги зъби - и се хвърли напред. Това обаче беше лъжлива маневра. Пумата заобиколи капелана сангвинист и се понесе право към тях.

Джордан вече беше изправил Нейт, но двамата нямаха шанс да се махнат от пътя на звяра. Застанала твърдо пред тях, Ерин дръпна спусъка. Куршумът улучи животното в челото, но то само тръсна глава, без да спира.

Ерин продължи да стреля.

Нямаше да побегне, преди Нейт да е в безопасност.

Дърпаше спусъка отново и отново, докато затворът не остана в задно положение. Патроните бяха свършили.

Звярът се оттласна със задните си лапи и скочи.

Ватиканът

Мускулите на Рун се вцепениха от ужас.

„Тя е в опасност...“

Представи си русите кичури и кехлибарените очи. Ароматът на лавандула изпълни ноздрите му. Болката не му позволяваше да си спомни името й, бяха останали само нуждата и желанието.

„Трябва да стигна до нея...“

Със сковано от паника тяло той се преобърна по корем в изгарящото вино. Бореше се с агонията, мъчеше се да мисли, да задържи една-единствена мисъл в главата си.

Не можеше да я остави да умре.

Надигна се на четири крака и подпря каменния похлупак с гръб. Събра цялата си вяра, сила и страх и натисна тежката мраморна плоча.

Камъкът задра по камък и похлупакът се отмести. Само на един пръст, но и това беше нещо.

Рун стисна зъби и бутна отново, като напрягаше мускули. Расото му се разкъса. Инкрустираното в мрамора сребро жигоса голия му гръб. Усети миризмата на изгоряла кожа, усети течащата кръв.

Въпреки това продължи да напряга и последната фибра от мускули, кожа и воля.

Цялото му същество се превърна в едно-единствено мъчително желание.

Да я спаси .

Окръг Санта Клара, Калифорния

Джордан се хвърли към Ерин и подсече краката ѝ.

Докато тя рухваше по гръб на земята, котката бласфемари прелетя над двамата. Задната ѝ лапа почти забърса главата на Джордан. Пумата се завъртя и изсъска яростно.

Все още на земята, Джордан се претърколи през рамо, насочи картечния си пистолет и стреля на автоматичен. Откосът улучи обръщащата се пума. Разлетя се козина, пръсна кръв, но не много.

Джордан изстреля всичките четирийсет патрона в пълнителя за по-малко от три секунди.

И успя само да вбеси пумата още повече.

Тя се беше обърнала към тях, присвита, забила дълбоко нокти в твърдата пръст. Изръмжа и изсъска като парен двигател.

Джордан обърна празното си оръжие, готов да го използва като сопа, подобно на някакъв пещерен човек.

В този миг някаква фигура в синьо се стовари върху врата на звяра. Проблесна сребърен нож и разсече едното ухо. Бликна тъмна кръв. Котката изсъска и извъртя глава, за да се добере до Кристиан.