Джеймс Ролинс: Кръвна линия

Тази книга е художествена измислица. Имената, героите, местата и събитията са продукт на авторовото въображение или се използват фиктивно и не следва да се възприемат като действителни. Всяка прилика с реални събития, места, организации или хора, живи или мъртви, е чиста случайност.

„… изправени сме срещу монолитна и безмилостна конспирация, която разчита предимно на подмолни средства за разширяване на своята сфера на влияние… изграждаща изключително ефективна машина, съчетаваща военни, дипломатически, разузнавателни, икономически, научни и политически операции.

„Бог не би създал същество като човека с неговата способност да схване безкрайността, а да съществува само един ден! Не, не, човекът е създаден за безсмъртие.

Има една поговорка: много баби — хилаво дете. Това може да е вярно за кулинарното изкуство, но със сигурност не и за художествената литература. Всеки от споменатите по-долу е направил тази книга по-добра. Не ми се иска да събирам първата група накуп, но вие се появихте по този начин, така че какво друго ми остава? Това са първите ми читатели, първите редактори и някои от най-добрите ми приятели: Сали Барне, Крие Кроув, Лий Гарет, Джейн О’Рива, Дени Грейсън, Ленард Литъл, Скот Смит, Пени Хил, Джуди Прей, Дейв Мъри, Каролин Уилямс, Джон Кийс, Крисчън Райли и Ейми Роджърс. И както винаги, специални благодарности на Стив Прей за великолепните карти и илюстрации… и на Чери Макартър за целия материал за страхотни истории! На д-р Скот Браун за медицинската помощ (и ето те вече в роман) и на Михир Ванчу, задето беше тук от самото начало. На Каролин Макрей, която най-сетне позволи на собствената си звезда да изгрее… и на Дейвид Силвиън, който събра отделните части и накара моята цифрова самоличност да изгрее. На всички от „Харпър Колинс“, които винаги са ме подкрепяли — Майкъл Морисън, Лайет Стелик, Сийл Баленгър, Даниел Бартлет, Джош Марвел, Лин Грейди, Адриене ди Пиетро, Ричард Акан, Том Егнър, Шон Никълс, Ана Мария Алеси, Олга Гарднър и Уенди Лий (ще ми липсваш). И разбира се, специални благодарности на четиримата, които бяха с мен през всички етапи на създаването на тази книга — на издателката ми Лиса Кош и колегата й Аманда Берджерон и на агентите ми Ръс Гейлън и Дани Барър. И както винаги, трябва да подчертая, че вината за всички грешки във фактите и детайлите в тази книга пада изцяло върху моите плещи.

Конспиративните теории се срещат в изобилие през цялата ни история. Това е съвсем нормална човешка черта. Ние винаги търсим признаци на ред в хаоса, следи от невидимия кукловод, който манипулира живота ни, правителствата и пътя на човечеството. Някои от тези задкулисни съзаклятници биват заклеймени като злодеи, други — като невероятни благодетели. Зад част от тайните клики стоят реални исторически факти, други са просто плод на фантазията; трети пък — и те са най-многобройните — представляват гордиев възел от истина и измислица, стегнат толкова здраво и неразривно, че границата между реалност и измислица се превръща в пъстроцветна бъркотия от фалшива история.

И от всички организации в нашето минало това важи с най-голяма сила за прословутите рицари — тамплиери.

Те започнали съществуването си в началото на дванайсети век като група от деветима рицари, дали обет да защитават поклонниците по пътя им до и от Светите земи. От това скромно начинание се появил орден с огромна финансова, военна и политическа мощ, който обхванал цяла Европа и накрая дори папи и крале започнали да се страхуват от него. И на 13 октомври 1307 г. кралят на Франция и тогавашният папа се заели да арестуват и разтурят организацията, обвинявайки рицарите във всевъзможни гнусни престъпления, в това число и ерес. След тази чистка легендите и митовете размили истинската съдба на ордена появили се безброй истории за скрити съкровища, плъзнали слухове за рицари, които успели да се спасят от преследване и пристигнали на бреговете на Новия свят; има дори твърдения, че орденът продължава да съществува тайно и до днес и че защитава мощ, способна да преобрази света.