Джеймс Ролинс: Кръвна линия

Но нека оставим настрана всички тези подозрения и митове и да се върнем към първоначалните девет рицари. Повечето читатели сигурно не знаят, че въпросните основатели на тамплиерския орден са свързани по кръвна или брачна линия и произхождат от една фамилия. Осем са известни с имената си в историческите документи. Деветият остава загадка и днес е повод за какви ли не предположения и спекулации от страна на историците. Кой е бил този мистериозен основател на орден, който щял да заеме такова видно място в историята и легендите? Защо последният рицар така и не е бил назован открито като останалите?

Отговорът на тази загадка е начало на едно невероятно приключение.

На 21 февруари 2011 г. „Тайм“ излезе с корица, на която пишеше: „2045 — годината, в която човекът ще стане безсмъртен“. Взето само по себе си, подобно твърдение може да изглежда съмнително, но някои учени са направили подобни изявления. Д-р Роналд Клац в книгата си „Постижения в медицината против стареенето“ пише:

„Напълно е възможно след около петдесет години човек да живее на практика вечно, стига да не стане жертва на някаква сериозна травма или убийство.

Живеем във вълнуващо време, когато постиженията в медицината, генетиката, технологиите и безброй други дисциплини откриват най-новата граница за човечеството — вечността .

Как ще се прояви тя, каква форма ще приеме? Ще откриете отговора на следващите страници. Концепциите, представени в тази книга, се основават на факти и на сериозни проучвания, извършени от съветски учени по време на Студената война. Но преди да продължите да четете по-нататък, трябва да направя една корекция относно стряскащите изявления, цитирани по-горе. Оказва се, че те са твърде консервативни в преценките си.

Защото безсмъртието не просто ни очаква. То вече е тук. “

Лятото на 1134 г.

Светите земи

Навремето я наричаха вещица и курва.

Но това беше минало.

Седеше изправена на сивия си боен жребец в черна броня, който внимателно си проправяше път сред касапницата на бойното поле. Земята беше осеяна от телата на мюсюлмани и християни. Преминаването й подплашваше пируващите гарвани и врани и ги вдигаше на огромни черни облаци в небето. Други боклукчии — онези на два крака — обикаляха между мъртвите, смъкваха ботуши и вадеха стрели заради върховете и перата им. Някои вдигаха глави да я изгледат, но бързо се извръщаха и продължаваха плячкосването.

Тя знаеше какво виждат — поредния рицар сред многото, сражавали се тук. Гърдите й бяха скрити под ватирания жакет и ризницата. Тъмната й коса, подрязана до раменете и по-къса от тази на повечето мъже, бе покрита от коничния шлем; изящните й черти трудно се различаваха зад предпазителя за носа. Широкият двуостър меч бе закрепен за седлото й и се удряше в лявото й коляно. Металните брънки на панталона, защитаващ дългите й крака, звъняха.

Малцина бяха наясно, че тя не е мъж — и никой не знаеше, че пази тайни, далеч по-мрачни от скрития й пол.

Оръженосецът й я чакаше край изровения път, който се издигаше стръмно нагоре към изолирано каменно укрепление. Тежката структура, скрита дълбоко в планината Нафтали в Галилея, нямаше име и изглеждаше като издялана от самия склон. Червеното слънце беше увиснало ниско над хоризонта зад бойниците, закривано от дима на лагерните огньове и подпалените ниви.

Младият оръженосец падна на коляно, когато тя спря коня си до него.

— Той още ли е тук? — попита го.

Кимане. Уплашено.

— Господарят Жофроа ви очаква.

Момчето не посмя да погледне към кулата. Тя нямаше подобни опасения. Килна шлема си назад, за да вижда по-добре.

„Най-сетне…“

Беше търсила невъзможното цели шестнайсет години, още от времето, когато чичо й основа Ордена на бедните рицари на Соломоновия храм. Дори чичо й не беше разбрал молбата й да стане тамплиер, но на нейния клон от фамилията не можеше да се откаже. Така тя получи бялата мантия и беше сред първоначалните деветима — скрита и безлика като шлема си, докато орденът около нея увеличаваше както числеността, така и славата си.

Другите от нейната фамилия, от кръвната й линия, продължаваха да манипулират рицарския орден отвътре и отвън, трупаха богатства и знания, търсеха могъщи реликви из забравени крипти и древни руини в Египет и Светите земи. Въпреки внимателното планиране не успяваха да избегнат провалите. Само преди година се бяха разминали с придобиването на мощите на магите — останките на тримата библейски царе, за които се твърдеше, че пазели изгубени тайни на алхимията.