Джеймс Ролинс: Черният орден

Писането на романи, въпреки времето насаме пред празния лист, не е самотен процес. Десетки хора са оставили отпечатъците си по тази книга. Нека най-напред спомена Пени Хил, заради дългите обяди, смислените забележки и най-вече заради приятелството, което ни свързва. Същото се отнася за Каролин Маккрей, която и до днес ме пришпорва безмилостно, за да стигна малко по-далеч и малко по-бързо. За нищо на света не бих пропуснал да зачета и приятелите си, които през седмица се събират в ресторанта на Коко — Стив и Джуди Прей, Крис Кроу, Лий Гарет, Майкъл Галоуглас, Дейвид Мър, Денис Грейсън, Дейв Мийк, Джейн О’Рива, Дан Нидълс, Зак Уоткинс и Каролайн Уилямс. Те са тайното братство зад моя милост писателя. И специални благодарности на колегата Джо Конрат заради енергията му, подкрепата и ценните дискусии, които двамата водехме по някои щекотливи моменти от книгата; както и на Дейвид Силвиан, който мъкнеше камерата си навсякъде, дори по най-високите върхове. Колкото до вдъхновението за тази книга, то в голяма степен се дължи на книгите, написани от Ник Кук, и интересните изследвания на Джонджоу Макфадън. И накрая, четиримата, без които тази книга би била невъзможна — редакторката ми Лиса Кюш и нейната колежка Мей Чен, агентите ми Рас Гален и Дани Барър. И както винаги, нека подчертая дебело, че всички фактологически и други грешки са само и изцяло мои.

През последните месеци на Втората световна война, която Германия губи, между съюзниците победители избухва друга война — разграбването на технологиите, разработени от нацистките учени. В това надбягване британци, американци, французи и руснаци участват самостоятелно, всяка страна сама за себе си. Откраднати са множество патенти — за електронни лампи, за нови химикали и пластмаси, дори за пастьоризиране на мляко чрез ултравиолетова светлина. Ала много от най-интересните патенти потъват в кладенеца на дълбоко засекретени проекти като операция „Кламер“, благодарение на която стотици от най-добрите учени на нацистка Германия са вербувани и тайно откарани в САЩ.

Германците не се разделят охотно с технологията си. Правят всичко възможно да опазят тайните си с надеждата, че Райхът ще се възроди. Убиват учени, разрушават лаборатории, документацията по разработките се крие в пещери, на дъното на езера или в недрата на крипти. Само и само изследванията да се опазят от съюзниците.

Мащабите са изненадващи. Изследователските и оръжейни лаборатории на нацистите са стотици, много от тях са построени под земята, пръснати са из цяла Германия, също в Австрия, Чехословакия и Полша.

Една от най-тайнствените се помещавала в преустроена мина край Бреслау (Вроцлав). Тамошният изследователски проект носи кодовото име „Die Glocke“ — „Камбаната“. Местното население съобщава за странни светлини и още по-странни болести и смърт.

Руските войски първи стигат до мината. И я заварват изоставена. Всичките шейсет и двама учени били застреляни. Колкото до самото устройство… то било изчезнало.

Само едно нещо се знае със сигурност — Камбаната била истинска.

Животът е по-странен от всяка художествена измислица. Всички дискусии в тази книга за квантова механика, интелигентен дизайн и еволюция се основават на реални факти.

Тялото се поклащаше в кишавата мътилка, която се плискаше в канализацията. Труп на момче, подут и нагризан от плъхове, без ботушите, панталона и ризата. Нищо не отиваше нахалост в обсадения град.

Обергрупенфюрерът от СС Споренберг се провря покрай трупа, като разплискваше мръсотия. Леш и изпражнения. Кръв и карантии. Мокрият шал, стегнат около носа и устата му, почти не спираше вонята. До това се беше свела великата война. Неустрашимият немски воин да пълзи през каналите, за да избяга. Но заповедите си бяха заповеди.