Джеймс Ролинс: Боен ястреб

Към мнозината, присъединили се към Грант и мен в това пътешествие с Тъкър и непоколебимия му приятел Каин: ценя помощта ви, критиките, насърченията ви. Най-напред, искам да благодаря на групата на критиците, които са с мен от толкова много, много години: Сали Ан Барнс, Крис Кроу, Лий Гарет, Джейн О’Рива, Дени Грейсън, Ленърд Литъл, Джуди Прей, Карълайн Уилямс, Крисчън Райли, Тод Тод, Крис Смит и Ейми Роджърс. И, както винаги, специални благодарности на Стив Прей за страхотните карти… и на Дейвид Силвиън задето винаги ми пази гърба! Към всички от „Харпър Колинс“, които ме хвалят: Майкъл Морисън, Лиате Стелик, Даниъл Бартлет, Кейтлин Кенеди, Джош Марвъл, Лин Грейди, Ричард Ачуан, Том Егнър, Шон Никълс и Ана Мария Алеси. Накрая, разбира се, специална признателност за моята редакторка и нейния талант (безкрайно търпение), Лиса Кюш, и колежката ѝ Ребека Лукаш, заедно с агентите ми Ръс Гейлън и Дани Барър (и забележителната му дъщеря Хийтър Барър). И както винаги, трябва да отбележа всичките си грешки, фактически и в подробностите в тази книга, които лежат изцяло на моите рамене и които се надявам да не са много.

Тринидад и Тобаго

Пролет 1940

Бъкингамшър, Англия

Малцина в германското военното разузнаване, Абвера, знаеха истинското му име и дори намеренията му тук, на британска земя. Агентът носеше кодовото име Geist, немската дума за „призрак“, и за него провалът не съществуваше като възможност.

Лежеше по корем в кална канавка, заскрежени папури бодяха лицето му. Не обръщаше внимание на среднощния студ, на ледените пориви на вятъра, на болката в замръзналите си стави. Бе насочил цялото си внимание към гледката през бинокъла, долепен до очите му.

Той и придаденият му екип бяха залегнали на брега на малко езеро. На стотина метра от тях, на другия бряг, се издигаше притъмняла редица достолепни провинциални къщи и само от време на време тук-там, покрай черните покривала на затъмнените прозорци, просветваха тесни ивици жълта светлина. На върха на оградата около градината на едно конкретно имение имаше бодлива тел.

Блечли Парк.

Мястото беше известно и с кодово име: Станция X.

Тази неугледна провинциална сграда прикриваше операция на британското разузнаване, съвместно начинание на МИ6 и Правителствената школа за кодове и шифри. В няколко дървени бараки, издигнати в идиличните акри земя, Съюзниците бяха събрали най-големите математици и криптографи от целия свят, включително един човек на име Алан Тюринг, който беше изпреварил колегите си с десетилетия. Целта на Станция X беше да разбие кода „Енигма“, използван от германците, като използва инструменти, създадени от гениите тук. Групата вече беше успяла да направи електромеханично дешифриращо устройство, наречено Бомбата, а слуховете говореха, че се разработва и проект да бъде създаден Колос — първия програмируем електрически компютър на света.

Унищожаването на тези устройства обаче не беше целта на Призрак тази нощ.

В имението се криеше награда, надминаваща всичко, което началниците му можеха да си представят: пробив, който притежаваше потенциала да промени самата съдба на света.

„И аз ще го притежавам — или ще умра в опитите си да го придобия“.

Призрак почувства пулсът му да се ускорява.

Вляво от него първият му помощник лейтенант Хофман вдигна яката си около врата си, защото започна да капе леден дъжд. Размърда се и даде глас на недоволството си: „Gott verlassenen Land“ 1 1 Забравена от Бога страна (нем.) — Б.пр. .

Без да сваля бинокъла от очите си, Призрак се скара на шефа на бойците си:

— Тишина! Ако някой те чуе да говориш на немски, ще останем тук до края на войната.

Беше наясно, че подчиненият му екип от осем души има нужда от твърда ръка. Членовете му бяха специално подбирани от Абвера не само заради великолепните си военни умения, но и защото знаеха английски. Липсата на военно присъствие в селските региони се компенсираше от бдителни граждани.

— Камион! — прошепна Хофман.

Призрак погледна над рамото му към пътя, който се виеше през гората. Там боботеше камион със затъмнени фарове, виждаха се само две тесни ивици светлина.