Джеймс Ролинс: Боен ястреб

— И частично завършения бункер — потвърди Призрак. — Тясно е, но пък трябва да минем по нея само сто метра, за да стигнем до незавършеното бомбоубежище и да се качим пак горе.

Според последните данни на разузнаването основите на бункера се охраняваха много слабо и оттам би трябвало да успеят да проникнат на терена на Блечли Парк светкавично.

— Британците изобщо няма да разберат какво ги е сполетяло — отбеляза Хофман със зла усмивка.

Призрак ги поведе отново — спусна се в дупката и скочи в дълбоката до глезените застояла вода. Опря се с една ръка на покритата с мухъл стена, за да запази равновесие, и тръгна към старата каменна тръба. Беше висока само метър и половина, така че трябваше да върви приведен. Дишаше през устата заради вонята.

След няколко крачки изгаси фенерчето и се съсредоточи върху далечното сияние на лунната светлина. Вървеше бавно, гледаше да не шляпа във водата, за да не привлече вниманието на охраната, ако случайно реши да хвърли поглед към строежа. Хората на Хофман следваха примера му.

Най-накрая стигнаха до осветената от луната шахта в тавана на тръбата. Беше затворена с решетка. Призрак опипа веригата и катинара, с които беше заключена.

Не бяха проблем.

Хофман му подаде клещи и Призрак внимателно сряза веригата до катинара. Погледна лейтенанта, за да се увери, че всички са готови, после отмести решетката и се измъкна през шахтата.

Озова се в основите на бъдещия бункер, засега само гол бетон. Наоколо имаше недоиззидани стени, коридори, проходи, канали за инсталациите. По скеле и стълби можеше да се стигне до терена на имението горе. Той се прикри под скелето, за да не могат да го видят отгоре. Един по един останалите командоси дойдоха при него.

Призрак се огледа, за да се ориентира. Би трябвало да са на около четирийсет метра от целта — Барака 8. Това беше една от няколкото боядисани в зелено дъсчени постройки, издигнати в имението. Всяка имаше свое предназначение, но целта на екипа беше изследователската секция, ръководена от Алан Тюринг, математик и криптоаналитик.

— Помнете — напомни Призрак на хората си. — Никаква стрелба, освен ако не ни разкрият преждевременно. Хвърлете запалителните гранати в Бараки 4 и 6. Огънят ще работи за нас. Ако имаме късмет, ще успеем да създадем достатъчно хаос, за да прикрием изтеглянето си.

Хофман посочи двама от хората си.

— Шваб, поемаш Барака 4. Фабер, ти и хората ти поемате Барака 6. Краус, ти ще ни следваш. Бъди готов да използваш картечницата, ако се появи проблем.

Хората на лейтенанта кимнаха, после се качиха по стълбите и изчезнаха зад ръба на отворената яма на бункера. Призрак ги последва. Хофман и Краус бяха по петите му.

Той тръгна приведен на север и стигна Барака 8. Долепи се до дървената стена. Вратата трябваше да е зад ъгъла. Изчака един дъх, за да се увери, че не се чува нито звук.

Отброяваше времето до началото… най-после чу викове от изток и запад: „Пожар! Пожар! Пожар!“

Бързо заобиколи ъгъла и изтича по няколкото дървени стъпала до вратата на Барака 8. Натисна дръжката.

Нощта вече бе озарена от пламъци.

Призрак мина по коридора и влезе в малка стая. В средата ѝ имаше две маси, затрупани с купчини перфокарти. Белите стени бяха покрити с пропагандни плакати, които предупреждаваха, че ушите и очите на нацистите са навсякъде.

Хофман влетя в съседната стая. Две жени, седнали на дълга маса, сортираха други купчини перфокарти. Жената вляво вдигна очи, завъртя се със стола си и посегна към червен паникбутон на стената.

Хофман я простреля два пъти. Заглушените изстрели не бяха по-шумни от кашляне.

Застаналият зад него Призрак ликвидира другата с един изстрел в гърлото и тя падна без звук.

Вероятно бяха от ДКВС — Дамската кралска военноморска служба — и помагаха в работата, която се вършеше тук.

Призрак бързо отиде при първата жена, претърси джобовете ѝ и извади голям колкото палец месингов ключ. У втората жена откри втори ключ, железен.

С двата ключа се върна в първата стая.

Отвън долетя тревожното пищене на сирена.

„Засега операцията ни като че ли…“

Мисълта му беше спряна от трясъка на изстрели. Последваха още.

— Открили са ни — изруга Хофман.

Призрак не искаше, нямаше да се откаже. Отиде до високия до кръста сейф до едната стена. Както очакваше, имаше две ключалки, горе и долу, и ключалка с комбинация в центъра.

— Трябва да побързаме — прошепна Хофман до него. — Ще дойдат всеки момент.