Джеймс Ролинс: Боен ястреб

Призрак обърна глава към вратата и нареди:

— Краус, разчисти ни път да се доберем до бункера.

Едрият войник кимна, вдигна тежкото оръжие и излезе. Докато Призрак мушкаше ключовете в ключалките, картечницата на Краус затрещя в нощта.

Призрак се съсредоточи върху конкретната си задача — завъртя единия ключ, после другия, после чу мекото прещракване вътре. Улови врътката на третата ключалка и набра комбинацията. Това беше истинският тест за капацитета на Абвера.

Набра: девет… двайсет и едно… четири.

Пое въздух, издиша го, натисна лоста.

Сейфът се отвори.

Слава богу!

Той бързо огледа какво има в сейфа и извади само едно нещо — кафява папка с множество джобове, завързана с гумени ленти. Прочете името, написано с шаблон на корицата.

Знаеше, че Арес е гръцкият бог на войната, което беше уместно, предвид съдържанието на папката. Обаче този символ беше само намек за истинската същност на материалите вътре. Съкращението АРЕС означаваше нещо много по-важно, нещо, което можеше да доведе до пренаписване на историята. Той стисна папката с разтреперани ръце, защото знаеше какви ужасяващи чудеса има в нея, и я натъпка под якето си.

Хофман отиде до вратата, отвори я и извика:

— Краус!

— Хайде! — отговори Краус на немски, забравил всякакви конспирации. — Излизайте, преди да са се ориентирали!

Призрак застана до Хофман при вратата, извади щифта на една запалителна граната и я хвърли назад в стаята. Двамата изскочиха навън в мига, в който гранатата експлодира зад тях, пръсна стъклата на прозорците и всичко лумна в пламъци.

Двама британски войници изтичаха иззад ъгъла на бараката отляво. Краус ги покоси с картечницата, но се появиха още — прикриха се, отвърнаха на огъня, принудиха хората на Призрак да се отдалечат от изкопа на бункера — от възможността за измъкване.

По-навътре в имението димът беше по-гъст, острата миризма на горящо дърво ставаше непоносима.

През пелената от дим изскочиха още двама души. Краус насочи картечницата към тях, но в последния момент видя, че са от техните хора. Шваб и един от бойците.

— Къде са Фабер и другите? — попита Хофман.

Шваб поклати глава.

— Видях как ги убиха.

Бяха останали само шестима.

Призрак викна:

— Към автопарка!

Затичаха, като хвърляха запалителни бомби наляво и надясно, за да увеличават хаоса, стреляха и убиваха всичко, което се движи.

Стигнаха до някакви навеси. На петдесет метра по-нататък беше порталът. Десетина войници се бяха прикрили около него с насочени към тях оръжия. Прожектори опипваха района.

Призрак поведе към хангар от гофрирана ламарина, в който бяха паркирани три камиона с брезентови покривала.

— Трябва да разчистим портала — каза и погледна Хофман и хората му. Наясно беше какво иска от тях. Всякакъв опит за измъкване щеше да струва живота на доста от тях.

Лейтенантът го погледна в очите и каза:

— Ще го направим.

Призрак го тупна по рамото — мълчалив израз на благодарност.

Хофман тръгна с останалите си четирима души.

Призрак се качи на най-близкия камион. Ключът беше на таблото. Той запали мотора, после изскочи от кабината, отиде при другите два камиона и отвори капаците на двигателите им.

В далечината картечницата на Краус започна смъртоносното си тракане, придружена от автоматни откоси и гърмежи на взривени гранати.

Чу се далечен вик:

— Бягайте!

Крещеше Хофман.

Призрак бързо се качи в първия камион и включи на скорост — но преди това хвърли по една граната в двигателите на другите две машини. Малко след като натисна педала и се отдалечи, гранатите избухнаха зад него.

Той подкара към портала и наби спирачки пред него. Наоколо лежаха мъртви британски войници. Прожекторите бяха простреляни и не светеха. Хофман докуцука до портала и го отвори. Краус му помогна да се качи в кабината.

— Загубих Шваб и Брац — изпъшка Хофман. — Давай! Давай!

Призрак даде газ. Непрекъснато поглеждаше страничното огледало, за да се увери, че не ги преследват. Зави по тесен черен път и спря пред някаква плевня. Вляво имаше изгоряла фермерска къща.

— Трябва да прегледаме раните на бойците — каза Призрак.

— Слизайте! — изкомандва Хофман и почука по гърба на кабината.

След като слязоха, Призрак огледа пораженията.

— Ще получите ордени за храбростта си тази вечер. Сега трябва да…

Прекъсна го рязък вик на немски:

— Halt! Hände hoch!

Десетина мъже, въоръжени до зъби, изникнаха от шубраците зад плевнята.