Джеймс Ролинс: Боен ястреб

— Залегни! — изсъска Призрак.

Не искаше да привлекат вниманието на шофьора. Всички залегнаха, докато боботенето на кашлящия двигател на камиона не заглъхна.

— Чисто — прошепна Хофман.

Призрак си погледна часовника, после отново огледа с бинокъла.

„Защо се бавят толкова?“

Всичко зависеше от прецизното спазване на времето. С екипа му бяха свалени от подводница преди пет дни на един пуст бряг. След това се разделиха на групи от по двама и трима, които се придвижваха през провинцията с документи, които ги легитимираха като надничари и селски работници. След като се добраха до местоназначението си се прегрупираха в една ловна хижа, където ги очакваше скрито оръжие, оставено там предварително от агентите, подготвили пристигането на екипа.

Оставаше само последната група.

Вниманието му привлече премигваща светлинка от територията на съседното на Блечли Парк имение. Изгасна, после отново светна — а после се възцари тъмнина.

Това беше сигналът, който очакваше.

Призрак се надигна и каза:

— Време е да тръгваме.

Хората на Хофман взеха оръжията си — автомати и пистолети със заглушители. Най-едрият — огромен и як като бик, казваше се Краус — влачеше тежка картечница MG4, която можеше да изстрелва по хиляда и двеста куршума в минута.

Призрак огледа нашарените с черно лица около себе си. Бяха тренирали три месеца в макет на Блечли Парк, с реални размери. Сега всички можеха да се движат тук и с вързани очи. Единствената неизвестна променлива беше нивото на вътрешната сигурност. Изследователският комплекс се охраняваше както от войници, така и от цивилна охрана.

Призрак им припомни плана още веднъж:

— Щом влезете в имението, палите уточнените сгради. Причинявате възможно най-голяма паника и хаос. В този хаос аз и Хофман ще опитаме да вземем пакета. Ако открият огън, стреляте по всичко, което се движи. Ясно ли е?

Мъжете кимнаха.

Когато всички бяха готови — дори да умрат, ако се наложи, — тръгнаха покрай езерото и обвитата в мъгла гора. Призрак ги поведе през съседни имения. Повечето от домовете бяха затворени. Скоро прислуга и майстори щяха да запристигат, за да подготвят домовете в провинцията за ленивите летни месеци, но дотогава имаше поне още две седмици.

Това беше една от многото причини адмирал Вилхелм Канарис, шефът на германското военно разузнаване, да избере точно този момент. Имаше и още един много важен елемент, свързан с времето.

— Входът на бункера трябва да е точно пред нас — прошепна Призрак на Хофман. — Подготви хората.

Британското правителство — което си даваше сметка, че Адолф Хитлер скоро ще започне въздушна война срещу Англия — беше започнало да изгражда подземни бункери за важните си обекти, сред които беше и Блечли Парк. Бункерът в Станция X още не беше завършен и засега бе слаба точка в охранителната система на имението.

Призрак възнамеряваше тази нощ да се възползва от тази слаба точка.

Поведе екипа си към къщата, която беше съседна на Блечли Парк. Тухлена, от епохата на Тюдорите, с жълти капаци на прозорците. Приближиха каменната стена около имението и Призрак направи знак на хората си да спрат до нея.

— Къде отиваме? — попита Хофман шепнешком. — Мислех, че ще минем през някакъв тунел.

— Ще минем. — Единствено Призрак разполагаше с последната разузнавателна информация.

Приведе се и забърза към портата. Беше отключена. Светлинният сигнал бе потвърдил, че всичко тук е готово.

Призрак бутна портата, прекрачи прага и поведе хората си към остъклената зимна градина. Там отново завари отключена врата — влязоха бързо вътре и отидоха в кухнята. Белите шкафове сияеха на лунната светлина, която струеше през прозорците.

Без да губи време, Призрак отиде до вратата на килера. Отвори я и светна с фенерчето си. Лъчът освети стъпала надолу, към изба с каменен под. Стените бяха боядисани в бяло, под гредите на голия таван минаваше плетеница от тръби за вода и кабели. Избата беше широка колкото къщата.

Той поведе хората си покрай кашони и складирани мебели, увити в прашни чаршафи. Когато стигна до източната стена на избата, дръпна един килим и видя в пода дупка. Още едно свидетелство за отличната работа на спящите агенти на Канарис.

Призрак светна надолу с фенерчето си — долу имаше вода.

— Какво е това? — попита Хофман.

— Стара канализационна тръба. Свързва всички имения около езерото.

— Включително Блечли Парк — даде си сметка Хофман веднага.