Джеймс Ролинс: Боен ястреб

— Никой да не мърда! — извика пак гласът и в следващия миг се появи висок американец с автомат „Томсън“ в ръце.

Призрак си даде сметка за безнадеждността на ситуацията и вдигна ръце. Хофман и последните двама от хората му също пуснаха оръжията си и вдигнаха ръце.

Всичко свърши.

Докато американците претърсваха Хофман и другите двама, един мъж излезе от тъмната плевня и се приближи до Призрак. Насочи пистолет към гърдите му и нареди на хората си:

— Вържете го.

Докато завързваха умело китките на Призрак, мъжът каза:

— Полковник Ърни Дънкан, 101-ва въздушна. Знаеш ли английски?

— Да.

— С кого имам честта да разговарям?

— Идиот — отговори Призрак подигравателно.

— Сигурен съм, че не се казвате Идиот. Ще приема, че подигравката е адресирана към мен. В такъв случай ще ви наричам просто Фриц. Е, ще си поговорим. Дали ще е приятно или гадно, зависи единствено от вас.

После се обърна към един от подчинените си:

— Лейтенант Рос, натоварете тези тримата в каросерията на камиона им и ги пригответе за транспортиране. Кажи довиждане на хората си, Фриц.

Призрак се обърна към тримата и извика:

— Für das Vaterland! 2 2 За родината (нем.) — Б.пр.

— Das Vaterland! — повториха в един глас Хофман и другите двама.

Американските войници качиха тримата в каросерията на камиона, а полковник Дънкан отведе Призрак в плевнята. Щом влязоха, затвори вратата и махна към купчините слама.

— Съжалявам за лошите условия, Фриц.

Призрак се обърна към него и на лицето му се появи широка усмивка.

— И аз адски се радвам, че те виждам, Дънкан.

— А ти, приятелю… Как мина? Намери ли каквото търсеше?

— Да. Тези германци се бият страховито, за добро или лошо. Блечли гори. До седмица обаче би трябвало да се възстановят.

— Радвам се. — Дънкан извади ножче и сряза въжето на китките му. — Как искаш да изиграеш сценката оттук нататък?

— Имам малък маузер, скрит в кобур на чатала ми. — Призрак разтри китките си, бръкна в панталона си и извади маузера. Огледа се. — Къде е задната врата?

Дънкан посочи.

— Ей там, отзад. Няма кой да те види как бягаш. Трябва обаче да изглежда убедително. Удари ме както трябва. Не забравяй, че ние, американците, не се даваме лесно.

— Дънкан, не си падам по тази идея.

— Войната иска жертви, приятелю. Когато се приберем в Щатите, можеш да ми купиш каса скоч.

И премести пистолета в лявата си ръка.

Призрак стисна десницата му.

Дънкан пусна пистолета на земята и се усмихна.

— Ох… виж, обезоръжи ме.

— Нас, германците, ни бива за такива неща.

Дънкан разкъса предницата на униформата си — копчетата изпопадаха на покрития със слама под.

— И сме се били.

— Стига, Дънкан. Достатъчно. Обърни се. Ще те ударя зад ухото. Когато се събудиш, ще имаш подутина колкото топка за голф и жестоко главоболие, но сам си го поиска.

— Да. — Дънкан хвана Призрак за лакътя. — Пази се. Пътят до Вашингтон е дълъг.

И извърна глава. Призрак изпита чувство за вина. Знаеше обаче какво трябва да направи.

Вдигна маузера и го опря зад ухото на Дънкан.

Полковникът пристъпи от крак на крак.

— Ей, какво…

Призрак натисна спусъка и куршумът проби черепа на Дънкан. Главата му се люшна и той се строполи по очи.

Призрак поклати глава.

— Наистина съжалявам, приятелю. Но както сам каза, войната иска жертви. Ако ще се почувстваш по-добре, ти току-що промени света.

Прибра пистолета в джоба си, излезе от плевнята и изчезна в мъгливата нощ.

Стана истински призрак.

1 октомври,

18:39 планинско лятно време

Планини Битъррут, Монтана

И всичките тези неприятности заради един-единствен проклет пирон!

Тъкър Уейн хвърли спуканата гума в багажника на наетия джип „Гранд Чероки“. Беше спрял на банкета на усамотен път в гористите планини на югозападна Монтана. Милионите акри борове, прорязаните от глетчери каньони и назъбените чукари наоколо бяха най-голямата площ девствени пущинаци в Щатите.

Разкърши рамене и погледна виещата се ивица асфалт, обградена от двете страни с полегати хълмове и гъсти гори.

„Ега ти късмета. Тук, насред нищото, да попадна на пирон“.

Изглеждаше невъзможно джипът с повишена проходимост да стане неизползваем заради парче желязо, по-късо от кутре. От друга страна — колко лесно един най-обикновен ръждясал пирон може да извади от строя сложна машина, резултат на дълго технологично развитие.