Джеймс Ролинс - Невинна кръв

Някаква млада майка приближи непредпазливо с малкото си дете. Жената бе с ярко вълнено палто и носеше ботуши за езда, макар че миризмата им подсказваше, че никога не са били в близост до кон.

Беше дребна за жена от това време — почти с ръста на Елизабета.

Детето изпусна бяла топка с червена звезда и тя се търкулна в сенките и спря на половин педя от окъсаните обувки на Елизабета. Топката миришеше като подметката на обувката на монаха. Детето не тръгна след играчката си, сякаш бе усетило звяра, който се спотайваше в сенките.

Майка му заговори на някакъв странно звучащ италиански и посочи гората от колони. Малкото момиче обаче поклати глава.

Елизабета прокара език по острите си зъби, като мислено подканваше майката да тръгне след играчката. Можеше да ѝ отнеме живота, да отмъкне премяната ѝ и да изчезне преди осиротялото дете да извика за помощ.

Наслаждаваше се от сенките на ужасения ритъм на детското сърце, докато гласът на майката ставаше все по-нетърпелив.

Елизабета зачака подходящия момент в това странно време.

После се хвърли напред.

Остави топката на масата и въздъхна - губеше интерес към трофеите си.

Отиде при огромните гардероби в спалнята, пълни с коприна, кадифе и кожи, откраднати от жертвите ѝ през изминалите седмици. Всяка нощ се кипреше пред съвършени огледала и избираше нови дрехи. Някои от одеждите ѝ бяха почти познати, а други ѝ бяха странни и чужди като дрехите на менестрел.

За тази нощ избра меки сини панталони, копринена риза, отговаряща на сребристите ѝ очи, и тънки кожени ботуши. Прокара гребен през гъстата си черна коса. Беше я подрязала до раменете, имитирайки стила на жената, която беше убила под един мост.

Колко различно изглеждаше сега. Какво ли щяха да кажат Ана, Каталина и Павел, ако можеха да я видят? Собствените й деца не биха я разпознали.

„Аз съм графиня Елизабета Екшед“ - напомни си тя.

Присви очи.

„Не“.

- Елизабет... - прошепна на отражението си. Напомни си, че времето е друго и трябва да се подчинява на стила му, ако иска да оцелее. Затова трябваше да приеме това по-модерно име, да го носи по същия начин, по който носеше прическата и дрехите си. Щеше да стане Елизабет. Беше играла много роли, откакто я бяха сгодили за Ференц на единайсетгодишна възраст - импулсивно момиче, самотна съпруга, владееща много езици, умела лечителка, всеотдайна майка — повече роли, отколкото можеше да преброи. Тази беше просто поредната.

Завъртя се, за да прецени новата си самоличност в огледалото. С къса коса и панталони приличаше на мъж. Но не беше мъж и вече не завиждаше на мъжете за силата и властта им.

Имаше си свои собстрени.

Отиде до вратата на балкона и дръпна меките завеси. Загледа се в ярките изкуствени светлини на новия Рим. Странността на всичко около нея все още я ужасяваше, но я бе опознала достатъчно, за да се храни, да почива и да се учи.

Черпеше сила от една черта на града, от ритъма, който бе оцелял непроменен през вековете. Затвори очи и се заслуша в хилядите сърца, туптящи като хиляди часовници, които ѝ казваха, че в крайна сметка смяната на времето не означава почти нищо.

Знаеше кое време е, кое време винаги ще бъде за хищник като нея.

Отвори вратата на балкона към нощта.

Време беше за лов.

18 декември, 17:34

Окръг Санта Клара, Калифорния

Здрачът се спускаше над хълмовете и поляните. Ерин препускаше в галоп към конюшнята. Без да е нужно да го подбуждат, Блекджек влетя в двора. Ерин държеше с едната си ръка юздите, а с другата пистолета. Щом конят спря в прашния двор, тя се извърна в седлото и насочи оръжието към притъмнелите хълмове.

Докато препускаше насам, не бе успяла да зърне създанието, уплашило коня й, но го беше чула. Пукотът на счупени клони и шумоленето на храсти ги бяха прогонили от хълмовете. Не можеше да се отърси от чувството, че потайният ловец си играе с тях, чака да се стъмни напълно, преди да нападне.

Нямаше намерение да му дава тази възможност.

Подкара Блекджек покрай стария си „Ланд Роувър“ и видя друг автомобил, черен „Линкълн“, паркиран от другата страна. Приближи го и забеляза на вратата познат символ — два кръстосани ключа и тройна корона.

Папският печат.

Страхът ѝ изведнъж се засили още повече.

„Какво търсят тук от Ватикана?“

Огледа се, но не видя никого и подкара Блекджек към конюшнята. Щом стигна до плъзгащата се врата, дръпна юздите, скочи на земята и без да пуска пистолета, поведе коня към вратата.