Джеймс Ролинс - Невинна кръв

Дори би съгрешил отново.

Сякаш в отговор на богохулната му мисъл тя се размърда. Сребристите ѝ очи се отвориха и устните ѝ се извиха в колеблива усмивка. За момент погледът ѝ сякаш се отнесе някъде извън времето и пространството.

И точно в този момент той разбра истината.

Въпреки всичко тя го обичаше.

Докосна бузата ѝ. Но как бе преживяла изгарящата светлина в прокълнатото си състояние? Нима тялото му я беше защитило? Или любовта му към нея?

Така или иначе, радостта го изпълни и той потъна в очите ѝ. Точно сега тя бе единственото, което имаше значение. Ръката ѝ се повдигна. Нежните ѝ пръсти докоснаха бузата му.

- Любов моя... - прошепна тя.

17:03

Ерин се извърна от Рун и графинята. Още бе заслепена от ярката светлина. Беше готова да се закълне, че за миг бе видяла криле да се издигат от пясъците. Погледна нагоре към звездите.

„Звезди?“

Изправи се, огледа се и видя как мръсната пелена се вдига от нощното небе. Представи си как мракът е пометен чак до Куме.

Дали бяха успели да затворят онази порта?

Джордан стоеше до нея. Разкърши лявата си ръка и я тръсна, което подсети Ерин за непосредствената ѝ грижа. Той бе паднал на колене и се бе хванал за гърдите, сякаш получаваше инфаркт.

- Добре ли си? - попита тя.

Той погледна надолу към момчето и кръвта.

- Когато Томи падна, сякаш изтръгнаха нещо от мен. Бях готов да се закълна, че умирам.

„Отново“.

Ерин погледна бледото лице на Томи. Очите му бяха затворени, сякаш просто е задрямал. В Стокхолм момчето и неговата кръв бяха възкресили и излекували Джордан. Забеляза, че кръвта вече не сияе. Просто се просмукваше в пясъка.

Стисна ръката на Джордан. Усети топлината му и се зарадва.

- Мисля, че ангелската същност, с която те е изпълнил Томи, се е върнала отново при светлинното избухване.

- Къде е мечът? - попита Джордан и се огледа.

Мечът беше изчезнал.

Ерин си спомни крилете от светлина.

- Мисля, че се е върнал при истинския си собственик.

Бернар застана до тях, загледан в небето.

- Бяхме пощадени.

Ерин се надяваше да е прав, но не всички бяха такива късметлии.

Тя клекна и докосна подгизналата от кръв риза на Томи. Приближи пръсти до лицето му, което изглеждаше още по-младо в смъртта. Най-сетне бе намерил покой. Кожата му още беше топла.

„Топла?“

Постави длан на гърлото му и си спомни, че бе направила същото с Джордан.

- Още е топъл. - Тя разкъса ризата му и копчетата се разхвърчаха. - Раната му е изчезнала!

Томи изведнъж трепна, надигна се и се дръпна стреснато от нея. След миг ги позна и страхът в очите му изчезна.

- Здрасти... - каза той и се загледа в голите си гърди.

Пръстите му също докоснаха мястото, където беше била раната.

Елизабет се изтръгна от прегръдката на Рун, падна на колене до Томи и хвана другата му ръка.

- Добре ли си, миличък?

Той стисна пръстите ѝ и се притисна към нея. Още гледаше уплашено.

- Аз... Не знам. Май да.

Джордан се усмихна.

- Изглеждаш чудесно, момче.

Кристиан и Вингу също дойдоха - бяха приключили бързата обиколка на кратера, за да се уверят, че всичко е спокойно.

- Чувам ударите на сърцето му.

Рун и Бернар потвърдиха думите му с кимане.

Вълна на облекчение заля Ерин.

- Слава Богу.

- Или по-скоро слава на Михаил . - Джордан я прегърна през кръста.

- Повече да не съм те видяла да правиш такива неща! - скара се графинята на Томи.

Сериозният ѝ тон накара момчето да се усмихне.

- Обещавам. - Погледна я с обич. - Никога вече няма да се нанизвам на мечове.

Кристиан пристъпи към Ерин.

- Кръвта му вече не мирише... ангелски . Той отново е смъртен.

- Май защото освободихме духа в него - каза Ерин.

- За да може да се съедини с другата си половина. Това означава ли, че и Юда е изцерен?

Кристиан поклати глава.

- Проверих го по време на обиколката с Вингу. Още е жив, но на косъм. Дори в момента долавям, че сърцето му всеки момент ще спре.

Рун погледна към Юда и каза:

- Неговата награда не е живот.

17:07

За първи път от две хиляди години Юда знаеше, че смъртта му наближава. Усещане за изтръпване тръгна от раната му и потече по вените му като ледена вода.

- Студено ми е — прошепна той.

Арела го привлече по-силно в топлата си прегръдка.

С огромно усилие той вдигна ръка пред отслабващите си очи. Беше покрита с кафяви старчески петна. Кожата му висеше на отпуснати гънки.

Беше се превърнал в съсухрен старец.

С треперещи пръсти докосна лицето си и откри бръчки на мястото на гладката кожа - около устата, покрай очите. Беше се превърнал в развалина.