Джеймс Ролинс - Невинна кръв

- Стой назад, Ерин - извика Джордан. - Това е моя битка.

Тя сякаш понечи да възрази, но премълча.

Юда вдигна ятагана и зае защитна поза.

- Колко често трябва да ви убивам, сержант Стоун?

- Мога да те попитам същото.

Мечът му сияеше като нажежен до бяло в ръцете му и от него хвърчаха искри.

Юда потръпна в очакване.

Войникът закръжи около него. На лицето му бе изписано подозрение, сякаш очакваше някакъв гаден номер.

„Трябва да изиграеш ролята си, Воине. Не ме разочаровай“.

За да гарантира това, Юда атакува и Джордан отби удара. Беше неестествено бърз. Щом разбра това, Юда продължи по-ожесточено — вече не беше нужно да се преструва на неумел. Беше се обучавал при много и най-различни майстори през вековете.

Атакуваше отново и отново, като се наслаждаваше на истинското, последно предизвикателство. Беше подобаващо да намери достоен противник. Но не това беше съдбата му. Свали за миг гарда си, сякаш случайно.

Джордан замахна.

Мечът прониза Юда отстрани.

Точно на мястото, където един римски войник бе пробол Христос на кръста.

Юда отправи бърза благодарствена молитва, преди да рухне на колене. Яркочервена кръв бликна от раната и напои ризата му. Той изпусна ятагана.

Джордан се изправи пред него.

- Квит сме.

- Не - каза Юда, като посягаше към крака му. - Завинаги ще ти остана длъжник.

Падна настрани и после по гръб под сивото небе. Беше го направил. Светът бе потопен в пепел и кръв. Слънцето щеше да залезе след минути. Нищо не можеше да спре онова, което беше започнал.

„Моята смърт възвестява успеха ми“.

Прие го като знак, като награда за отварянето на портата на Ада и идването на деня на Страшния съд.

Изгарящата болка не можеше да се сравни с нищо, което беше изпитвал, но той я посрещаше с радост. Скоро щеше да намери покой. Приемаше я с отворени обятия. Очите му се затвориха.

И тогава над него падна сянка, донесла със себе си аромата на цъфнал лотос.

Арела.

Той отвори очи и погледна прелестта ѝ - още една награда за това, че е изпълнил съдбата си.

Топлите ѝ ръце хванаха неговите.

- Любов моя.

- Стана точно както го предрече - каза той.

Тя се наведе над него и сълзите ѝ закапаха по лицето му. Той се наслаждаваше на всяка топла капка.

- О, любов моя - каза тя. - Проклинам видението, което те доведе до това.

Той се взря в тъмните ѝ очи.

- Това бе волята на Христос, не твоята.

- Това бе твоята воля - отвърна тя. - Можеше да тръгнеш по различен път.

Той докосна мократа ѝ буза.

- Винаги съм вървял по различен път. Но съм благодарен за годините, през които вървяхме заедно.

Тя се помъчи да се усмихне.

- Не се обвинявай - каза той. - Ако можеш да направиш поне едно нещо за мен, нека бъде това. Ти си невинна.

Тя леко вирна брадичка, както правеше винаги, когато преглъщаше чувствата си.

Въпреки болката той се пресегна и нави на пръста си кичур от дългата ѝ коса.

- Ние сме само Негови инструменти.

Тя постави длан върху раната му.

- Мога да донеса вода от извора и да те излекувам.

Прониза го страх. Затърси думи да я разубеди, но тя го познаваше. Затова се спря върху една-единствена дума, като вложи в нея цялата си воля и остави Арела да прочете истината в очите му.

- Моля те.

Тя се наведе и го целуна по устните, после го прегърна за последен път.

16:49

Когато ангелът заплака за Юда, Ерин изхлипа.

Арела го прегръщаше, галеше сивата му коса и му шепнеше думи на древен език. Той ѝ се усмихваше, сякаш бяха млади влюбени, а не безсмъртни създания, попаднали в края на времето.

Рун докосна Ерин по рамото и погледна смрачаващото се небе.

Докосването му ѝ напомни, че макар битката да е спечелена, войната не е свършила. Тя погледна слънцето, което потъваше зад хоризонта на запад. Почти не им бе останало време да предотвратят онова, което бе задействал Искариот.

Впери поглед в мъжа, който бе започнал всичко това.

Кръвта на Искариот течеше от раната му, а заедно с нея изтичаше и животът му. В сгъстяващия се мрак Ерин забеляза мекото сияние в алената течност и си спомни, че го бе видяла и когато той случайно поряза пръста си в пещерата под руините на Куме с парче от същия меч, който го беше пронизал сега.

Спомни си как Арела излъчваше същото златно сияние, когато спаси Томи. И как кръвта на Томи светеше слабо на плажа на Куме.

Какво означаваше това?

Погледна Томи, който още стоеше до кладенеца, после пак погледна Юда.

Нима и двамата имаха ангелска кръв?