Джеймс Ролинс - Невинна кръв

Спомни си, че и двамата се бяха натъкнали на гълъб, символа на Светия Дух, птицата, която убил Христос. И че и двамата по онова време са били горе-долу на възрастта на Христос.

Спомни си и думите на Арела.

„Михаил беше разкъсан на парчета. Ти носиш в себе си най-доброто от Първия ангел“.

Започна да разбира.

Томи не носеше целия Михаил в себе си, а само най-доброто, най-сияйното и яркото, силата, способна да дава живот.

Друг съсъд носеше най-лошото, най-мрачното от него, сила, която убива.

Сега видя, че сиянието на кръвта на Искариот е по-тъмно от кръвта на Томи.

Два различни нюанса на златното.

Обърна се и се загледа към кратера, към стъклото, което бяха разчистили, към кръглата запушалка на кладенеца. Подобно на самия кратер, едната половина бе тъмно злато, а другата - по-светло.

Спомни си, че ѝ беше заприличал на източния символ ин-ян.

Двете части, които правеха едно цяло.

- Трябват ни и двамата - промълви Ерин.

Впери поглед в Арела. Сибилата бе мълчала, защото знаеше, че Искариот също трябва да дойде тук. Дали беше нарисувала онзи символ в пясъка, за да го упъти накъде да се насочи?

Бернар се приближи до Ерин. Дрехите му бяха разкъсани и окървавени, но той явно беше усетил растящата ѝ увереност.

- Какво каза?

Рун също я погледна.

Ерин ги поведе, като повика и Джордан. Трябваше да чуят това, да ѝ кажат, че греши.

„Моля те, нека греша“.

Рун я погледна с тъмните си неумолими очи.

- Какво има, Ерин?

- Първият ангел не е Томи. А архангел Михаил, небесното същество, разкъсано на парчета. Разделено на две. — Тя посочи стъклото на кратера. - Трябва да бъде събран в едно. Трябва да поправим онова, което е било повредено тук.

Точно това ги беше предупреждавала Арела - или царството на човека щеше да приключи.

- Но къде е другата половина? - попита Бернар.

- В Юда.

На лицата на всички се изписа изумление.

- Дори да си права - каза Джордан, - как ще ги накараме да се съберат?

Ерин погледна Искариот, който умираше на пясъка.

Знаеше и този отговор.

- Трябва да бъдат лишени от безсмъртните си обвивки.

Ченето на Джордан увисна.

- Значи трябва да умрат?

Тя сниши глас до шепот.

- Това е единственият начин. Именно затова мечът е бил оставен тук, затова трябваше да дойдем тук.

- Искариот вече е ранен смъртоносно - каза Рун. - Значи мечът трябва да посече и момчето?

- Смеем ли да го направим? - попита Джордан. - Струва ми се, че в Куме решихме, че животът на Томи е по-важен дори от спасяването на света.

На Ерин ѝ се искаше да се съгласи с него. Момчето не бе направило нищо лошо. Опитало се да помогне на невинен гълъб, а в замяна видяло как семейството му умира пред очите му, а след това го подлагат на безброй мъчения. Нима беше справедливо да умре тук?

Не можеше да прати това дете на смърт.

Но в същото време това беше един живот срещу живота на всички добри и лоши на света.

Джордан се взираше в нея.

Ерин знаеше, че ако му нареди, той ще се подчини, макар и с неохота. Джордан бе войник и разбираше жертването в името на по-голямото добро. Нуждите на мнозинството бяха по-важни от тези на отделния човек.

Тя скри лицето си с ръце.

Не можеше да гледа как се пролива още невинна кръв. Беше гледала как сестра ѝ става жертва на лъжлива вяра. Бе причинила смъртта на Ейми със собственото си незнание за опасността, на която я беше изложила. Нямаше да отнеме още един невинен живот, независимо какво ѝ говореше разумът.

- Не — отсече тя, взела решение. — Не можем да убием едно дете, за да спасим света.

Бернар рязко пристъпи към Джордан и посегна за меча. Но Джордан вече беше бърз като него: вдигна оръжието и опря острието в гърдите на кардинала, точно над безмълвното му сърце.

- Това ще те убие толкова сигурно, колкото и всеки стригой!

Бернар хвърли поглед към Рун за помощ. Този меч му трябваше.

Рун скръсти ръце на гърдите си.

- Вярвам на мъдростта на Жената на Познанието.

- Момчето трябва да умре - настоя Бернар. - Или светът ще умре с него. В ужаси, надхвърлящи всяко въображение. Какво е животът на едно дете срещу това?

- Всичко - каза Ерин. - Убийството на дете е зло. Всяко зло дело е от значение. Всяко . Ако не се изправяме срещу злото, какви сме самите ние?

Бернар въздъхна.

- Ами ако не е нито добро, нито зло, а само необходимост?

Ерин стисна юмруци.

Нямаше да позволи Томи да бъде убит.

- Ерин!

Разтревожените сини очи на Джордан я гледаха. Той кимна към кладенеца.