Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Ако Пейнтър беше жив, щеше да дойде за нея.

Касандра гледаше екрана. Затворничката й може и да си въобразяваше, че е удържала някаква победа, но Касандра мислеше в дългосрочен план.

Беше модифицирала подкожния предавател, дело на Пейнтър, комбинирала го беше с друго устройство, разработено от Гилдията. Промяната изискваше усилване на захранващата клетка, но след като и това беше направено, Касандра вече можеше по всяко време да възпламени вградената сачма C4 и да взриви гръбнака на онази глупачка с едно натискане на бутона.

Така че ако Пейнтър още е някъде там, нека заповяда.

Тя беше готова да сложи край на всякакви евентуалности.

13:32

Всички се строполиха на пясъка, уморени до смърт. Откраднатият камион пушеше на тясното крайбрежно шосе зад тях с вдигнат капак. Ивицата бял пясък се простираше в дъга, обрамчена по края с неравни варовикови скали, които навлизаха в морето и от двете страни. Нямаше жив човек, селцата бяха останали далеч.

Пейнтър се взираше на юг, опитвайки се да прехвърли с поглед петдесетината мили, които ги деляха от Салала. Сафиа трябва да е там някъде. Молеше се да не е закъснял.

Зад него Омаха и тримата пустинни фантоми спореха на арабски, сбрали глави над двигателя на камиона.

Другите бяха предпочели сянката на скалите, изтощени от дългата нощ на усилно пътуване. Стоманената каросерия на камиона по никакъв начин не ги предпазваше от неравностите на крайбрежното шосе. Пейнтър бе задрямвал от време на време, но така и не успя да си почине, измъчван от неспокойни сънища.

Вдигна предпазливо ръка към лявото си око, подуто и затворено наполовина. Болката му помогна да се съсредоточи върху положението им. Макар да бяха пътували през цялата нощ без спиране, теренът и състоянието на стария път ги бяха забавили повече от предвиденото. А сега се беше скъсал и някакъв маркуч.

Закъснението поставяше на риск цялата операция.

Изхрущя пясък и той се обърна към Корал. Беше облечена в широка роба, която й беше възкъса и откриваше голите й глезени. Косата и лицето й бяха омазани с масло от камиона.

— Закъсняваме — каза тя. Той кимна.

— Въпросът е с колко.

Корал погледна към часовника си, специален модел за гмуркачи. Смятаха я за един от най-добрите логистици и стратези в организацията.

— По моя преценка бойният отряд на Касандра е пристигнал в Салала не по-късно от десет часа сутринта. Ще изчакат само колкото да са сигурни, че никой не ги подозира за взривяването на „Шабаб“, и да си осигурят щабквартира в града.

— Най-добър и най-лош сценарий? — Най-лошият — пристигнали са при гробницата преди два часа. Най-добрият — в момента пътуват натам.

Пейнтър поклати глава.

— И двата не ни осигуряват голям промеждутък.

— Така е. Би било глупаво да се заблуждаваме с противното. — Тя го изгледа продължително. — Бойният отряд показа мотивация и целенасоченост. След морската си победа ще продължат с подновен хъс. Но може би има една надежда.

— И каква е тя?

— Ще действат с допълнителна предпазливост. Той се намръщи и Корал обясни:

— По-рано ти спомена за елемента на изненадата. В действителност не там се крие най-голямото ни преимущество. Ако съдя по профила на Касандра Санчес, който ми пратиха, тя не е склонна да поема рискове. Ще действа така, сякаш очаква да бъде преследвана.

— И това ни дава предимство? В какъв смисъл?

— Когато непрекъснато гледаш през рамо, лесно може да се спънеш.

— Много мъдро, Новак, направо като цитат от китайски философски трактат.

Тя сви рамене.

— Майка ми беше будистка.

Той я измери с поглед. Думите бяха изречени толкова спокойно, че той не успя да прецени дали се шегува или не.

— Готово! — извика Омаха, когато двигателят се задави и Заръмжа. По-нестройно отпреди, но все пак работеше. — Качвайте се!

Стонове на протест прозвучаха откъм надигащите се от пясъка пътници.

Пейнтър се покатери преди Кара и се обърна да й помогне. Ръката й трепереше.

— Добре ли си?

Тя измъкна ръката си от неговата и я стисна с другата. Избягна погледа му.

— Добре съм. Просто се тревожа за Сафиа. — Зае място на сянка в дъното на каросерията.

Другите последваха примера й. Слънцето припичаше не на шега.

Омаха скочи отзад, а исполинът Барак вдигна капака след него и го залости. Ръцете му бяха омазани с масло до лакти — Оправи го — каза Дани, примижал към брат си, не толкова от блясъка на слънцето, колкото заради късогледството си. Беше си загубил очилата при експлозията. Арабският свят не беше посрещнал гостоприемно младежа, но той изглежда се справяше добре дори при тези обстоятелства. — Двигателят ще издържи ли до Салала?