Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

И въпреки това стомахът й кипеше, сякаш беше пълен с киселина. Проклетата кураторка беше по-силна, отколкото беше предполагала. Започваше да разбира интереса на Пейнтър към тази жена.

Пейнтър…

Касандра въздъхна дълбоко и накъсано. Така и не бяха открили трупа му. И това я изпълваше с чувство на несигурност. Само ако…

Почукване на вратата прекъсна мислите й. Джон Кейн влезе преди да се е обърнала дори. Обзе я раздразнение при това нагло нахлуване в личната и територия, това незачитане на авторитета й.

— Затворничката получи обяда си — каза той. — В четиринайсет ще бъде готова.

Касандра отиде при масата с електронното оборудване.

— Как функционира подкожното?

— Улавя се чудесно. Добър, силен проследяващ сигнал.

Предната нощ, след като упоиха затворничката, бяха имплантирали между плешките и подкожен микропредавател. Същия като онзи, който Касандра трябваше да имплантира на гърба на Занг в Щатите. Микропредавателят щеше да действа като електронна каишка на затворничката при движение по улиците. Щяха да регистрират местонахождението и в радиус от десет мили. Всеки опит за бягство щеше да бъде осуетен навреме.

— Много добре — каза тя. — Погрижи се хората ти да бъдат готови.

— Готови са. — Кейн настръхна при тази излишна заповед, но и неговият врат беше на дръвника, ако мисията се провалеше.

— Нещо от местните власти за експлозията на кораба?

— По Си Ен Ен казаха, че било дело на неизвестна терористична групировка. — Кейн изсумтя презрително.

— А за оцелели съобщава ли се? За тела?

— Определено няма оцелели. Тепърва ще се установява причината за експлозията и ще се броят труповете.

Тя кимна.

— Добре. Нека хората ти са в готовност. Свободен си.

Той завъртя леко очи, обърна се и излезе, като бутна вратата след себе си, но не я затвори докрай. Наложи се Касандра да отиде и сама да я затвори. Бравата изщрака.

Продължавай да ме дразниш, Кейн… последната дума ще бъде моя.

Въздъхна раздразнено и се върна на дивана. Приседна на ръба. Няма оцелели. Представи си Пейнтър, спомни си първия път, когато се беше поддал на деликатните й аванси, на грижливо дирижираната и кампания по прелъстяване. Първата им целувка. Устата му бе имала сладък вкус, от виното, което бяха пили на вечеря. Ръцете му около нея. Устните му… ръцете му бавно се бяха плъзнали към извивката на хълбоците и.

Докосна се там, където бе спряла дланта му тогава, и се облегна назад, изгубила част от предишната си увереност. Изпитваше повече гняв, отколкото удовлетворение след снощната мисия. Чувстваше се напрегната, настръхнала. Знаеше защо. Докато не видеше трупа на удавения Пейнтър или името му в списъка на извадените от морето, нямаше да бъде сигурна.

Ръката й се плъзна надолу по хълбока й, водена от спомена. Дали нещата между тях не биха могли да се развият другояче? Тя затвори очи и стисна пръсти върху корема си, мразеше се задето въобще размишлява върху подобна вероятност.

Проклет да си, Пейнтър…

Каквото и да си фантазираше, краят нямаше да е добър. На това я беше научило миналото. Първо баща и… който се промъкваше надрусан в леглото й нощем, откакто навърши единайсет години, заплашваше, обещаваше. Касандра се беше скрила в света на книгите, издигнала беше стена между себе си и света. И пак от книгите научи, че калият спира сърцето. И не може да бъде открит. На седемнайсетия й рожден ден намериха баща й мъртъв в любимото му кресло. Никой не обърна внимание на едно убождане от игла сред многото други. Само майка и я беше заподозряла, но пък тя се страхуваше от нея.

Понеже нямаше причина да остава у дома, Касандра се записа в армията на осемнайсет и откри, че и е приятно да подлага себе си на изпитания. После дойде предложението Да се включи в стрелковата програма на специалните сили. Във Форт Бриг един от войниците я набута в тъмна уличка с намерение да коригира поведението й. Натисна я и разкъса ризата й. „Кой е татенцето сега, кучко?“ Грешка. И двата му крака бяха счупени. Така и не успяха да закърпят гениталиите му. На нея й позволиха да напусне, стига да си държи устата затворена.

Тя умееше да пази тайни.

След това в живота й се появиха Сигма и Гилдията. Въпрос на власт и сила. Поредният начин да изпита себе си. Беше приела.

После Пейнтър… усмивката му, вътрешното му спокойствие…

Болка стисна сърцето й. Жив или мъртъв?

Трябваше да разбере. Понеже не беше толкова глупава, че да приема нещата на доверие, нищо не пречеше да се подсигури. Скочи от дивана и се приближи до масата с оборудва нето. Лаптопът беше отворен. Тя провери данните от микропредавателя, имплантиран между плешките на затворничка та, и включи GPS-а. Триизмерната решетка се появи на екрана. Проследяващото устройство със знак синьо кръгче показа, че жената е в килията си.