Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Той тръгна, без дори да погледне назад, толкова сигурен беше, че владее положението. Сафиа го последва. Нямаше друг избор, но краката й се влачеха, натежали от отчаянието. Слязоха по някакви стълби, после поеха по друг коридор. Други мъже, с хлад в очите и пушки на раменете, си почиваха в помещенията или стояха на пост при вратите. Накрая стигнаха до една висока врата.

Мъжът почука и я отвори.

Стаята отвъд беше обзаведена спартански — окъсан килим с отдавна избелели от слънцето цветове, диван и два твърди дървени стола. Два вентилатора бръмчаха и раздвижваха въздуха. Една маса встрани се огъваше под тежестта на множество оръжия, електронно оборудване и един лаптоп. Откъм прозореца се проточваше кабел към голяма колкото длан сателитна чиния, насочена към небето.

— Това е всичко, Кейн — каза жената, отдалечавайки се от компютъра.

Мъжът кимна и си тръгна, като затвори вратата зад себе си. Сафиа си помисли дали да не се хвърли към някоя от пушките на масата, но знаеше, че няма да стигне и на крачка от тях. Беше твърде слаба, краката й все още се подгъваха.

Жената се обърна към нея. Беше с черен клин, сива тениска, над нея с широка разкопчана риза с дълги, навити до лактите ръкави. Сафиа забеляза черната издутина на прибран в кобур пистолет на кръста й.

— Моля, седнете — каза и жената и посочи към един от дървените столове.

Сафиа се подчини, макар и бавно. Жената остана права и започна да крачи напред-назад пред дивана.

— Доктор Ал Мааз, изглежда репутацията ви на експерт по местната античност е привлякла вниманието на моите началници.

Сафиа не разбра почти нищо от казаното. Откри, че се взира в лицето на жената, в черната й коса, в устните. Същата тази жена се беше опитала да я убие в Британския музей, отговорна бе за смъртта на Раян Флеминг, а предната нощ беше убила всичките и приятели. Лица и картини се изреждаха пред вътрешния й взор и я разсейваха.

— Слушате ли ме, доктор Ал Мааз?

Не беше в състояние да отговори. Търсеше злото в тази жена, способността да прояви такава жестокост. Някакъв знак, някакъв белег. Нямаше нищо такова. Как бе възможно това?

Дълбока въздишка се изтръгна от гърдите на жената. Седна на дивана и се наведе напред с лакти върху коленете.

— Пейнтър Кроу — каза тя.

Сафиа се стресна, после усети да я изпълва гняв.

— Пейнтър… беше мой партньор.

Сафиа не можеше да повярва на ушите си. Не… — Виждам, че привлякох вниманието ви. — Лека усмивка на задоволство засенчи устните й. — Редно е да знаете истината. Пейнтър Кроу ви използваше. Всички вас. И без нужда ви изложи на опасност. Не ви каза истината.

— Това е лъжа — най-накрая успя да изграчи Сафиа с пресъхналите си устни.

Жената се изтегна назад.

— Нямам причина да лъжа. За разлика от Пейнтър аз ще ви кажа истината. Онова, на което сте попаднали, което сте открили по злощастна случайност, вероятно съдържа ключа към невероятна сила.

— Не знам за какво говорите.

— Говоря за антиматерия.

Сафиа се намръщи, решила, че я баламосват с глупости. Жената продължи с обяснения за експлозията в музея, за радиационни сигнатури, за евентуалното първично находище на антиматерия в стабилна форма. Въпреки желанието си да отрече всичко това, много от казаното започваше дай звучи логично. Някои от нещата, които Пейнтър беше казал, части от оборудването му, натискът, оказан от американското правителство.

— Метеоритният фрагмент, който експлодира в музея — продължи жената. — За него казват, че охранявал портите на изгубения град Убар. Именно там ще ни заведете вие.

Сафиа поклати глава, повече в знак, че не може да повярва, отколкото като отказ на предложението.

— Всичко това е просто абсурдно.

Жената я гледа още миг мълчаливо, после стана и прекоси стаята. Измъкна нещо изпод масата и взе някакво устройство от складираното на плота й оборудване. Когато се обърна, Сафиа позна собствения си куфар.

Жената щракна закопчалките и вдигна капака. Желязното сърце лежеше в леглото си от стиропорна пяна. Грееше в червено под ярките слънчеви лъчи.

— Артефактът, който сте открили. В статуя, датирана от двеста години преди Христа. С името Убар, гравирано отгоре.

Сафиа кимна бавно, изненадана от осведомеността й. Тя изглежда знаеше всичко за нея.

Жената се наведе и прокара устройството над артефакта. То затрака, не много по-различно от гайгеров брояч.

— Излъчва радиационна сигнатура с изключително ниско ниво. Пейнтър не ви ли каза това?