Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

По собствено желание или не, групата се беше оказала въвлечена във войната.

Кара наруши мълчанието:

— А онази другата група? Похитителите на Сафиа. Те са същите, които проникнаха в Британския музей.

Пейнтър кимна.

— Така смятам.

— Кои са те? — Омаха още държеше пистолета насочен към главата му.

— Не знам… не знам със сигурност.

— Глупости! Пейнтър вдигна ръка.

— Знам само кой ги води. Мой бивш партньор, къртица, внедрена в АИОП. — Беше твърде изтощен, за да крие гнева си. — Казва се Касандра Санчес. Така и не открих за кого работи. Някаква чужда сила. Терористи. Черноборсаджии. Знам само, че са добре финансирани, организирани и абсолютно безмилостни в методите си.

Омаха изсумтя.

— А ти и партньорката ти сте от сладките пухкави животинчета.

— Ние не убиваме невинни хора.

— Не, вие сте много по-лоши! Оставяте други да ви свършат мръсната работа. Знаели сте, че се очаква да завалят лайна, но си държахте устите затворени. Ако ни бяхте казали навреме, можехме да се подготвим по-добре. Можехме да предотвратим отвличането на Сафиа.

Пейнтър нямаше какво да каже. Омаха беше прав. Бяха го хванали неподготвен, провалът му заплашваше мисията и живота им.

Разсеян от чувството за собствената си вина, той не успя да реагира навреме. Омаха му се нахвърли и притисна дулото на пистолета в челото му, принуждавайки го да отстъпи крачка назад.

— Ти, копеле такова… ти си виновен за всичко!

Пейнтър чу болката и тревогата в гласа на Омаха. Човекът не беше на себе си. Гняв се сбра на топка в гърдите на Пейнтър. Беше му студено, целият беше натъртен и му беше писнало да му навират пистолет в лицето. Не знаеше дали няма да се наложи да отстрани Омаха от пейзажа.

Корал чакаше напрегната.

Помощта дойде от неочакван източник.

Тропот на копита се разнесе внезапно в другия край на плажната ивица. Всички се обърнаха, дори и Омаха. Той отстъпи назад и най-после свали оръжието си.

— Мамка му! — промърмори той.

Удивителна гледка! Бял жребец, гривата му развяна, копитата дълбаят ями в пясъка. Конят от „Шабаб Оман“.

Жребецът препускаше към тях, навярно привлечен от високите гласове. Явно беше доплувал до брега след експлозията. Спря рязко на няколко метра от тях, разпенен под хладния нощен въздух, разгорещен. Тръсна глава.

— Не е за вярване, че се е измъкнал! — каза Омаха.

— Конете са отлични плувци — натърти Кара, но и в нейния глас се промъкна благоговение.

Един от пустинните фантоми се приближи бавно до коня с дланите нагоре, като шептеше на арабски. Животното потрепна, но позволи на мъжа да приближи. Беше уморено, уплашено и се нуждаеше от утеха.

Внезапната поява на коня свали напрежението. Омаха гледаше пистолета, сякаш се чудеше как се е озовал в ръката Кара пристъпи напред и застана лице в лице с Пейнтър.

— Мисля, че е време да прекратим споровете. И да спрем да се виним един друг. Всички си имаме своите причини да дойдем тук. Явни и скрити. — Погледна назад към Омаха, който отказа да срещне погледа й. Пейнтър можеше да се досети за скритите причини на Омаха. Очевидно беше — от начина по който гледаше Сафиа и от безграничния му гняв преди малко. Човекът още беше влюбен.

— Сега — продължи Кара, — трябва да решим какво ще направим, за да освободим Сафиа. Това е най-важно. — Обърна се към Пейнтър. — Какво ще правим?

Пейнтър кимна. Лявото око го стрелна болезнено дори при това леко движение.

— Онези ни мислят за мъртви. Това ни дава преимущество, от което трябва да се възползваме. Пък и знаем накъде са тръгнали. Трябва да стигнем до Салала по най-бързия начин. Това означава да изминем почти триста мили.

Кара погледна към светлинките на далечното село.

— Ако открия телефон, ще мога да измоля от султана…

— Не — прекъсна я той. — Никой не бива да знае, че сме живи. Дори и оманското правителство. В противен случай бихме застрашили и слабото предимство, с което разполагаме. Групата на Касандра успя да отвлече Сафиа благодарение на изненадата. Ние можем да си я върнем по същия начин.

— Но с помощта на султана Салала може да бъде затворен и претърсен!

— Касандра вече доказа колко е изобретателна. Явно са вкарали в страната значително количество жива сила и оръжия. Това не би могло да стане без връзки в правителството.

— И ако се разкрием, това ще стигне до похитителите — измърмори Омаха. Беше прибрал пистолета в кобура и потриваше кокалчетата си. Гневният изблик изглежда му беше помогнал да си възвърне равновесието. — И ще изчезнат, преди да сме предприели каквото и да било. Ще изчезнат заедно със Сафиа.