Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Във връзка с водата — всички химични реакции и свойства, описани в книгата, се базират на факти, включително и странната конфигурация на водата в бакиболове. Темата за магмената или земна вода се основава върху трудовете на геолога Стивън Рейс, както и на неколцина други.

Колкото до Арабския полуостров, геологията на района наистина е уникална. Преди двайсет хиляди години пустините на Оман действително са били плодородни савани, пълни с реки, езера и потоци. Диви животни имало в изобилие и ловци от неолита бродели из земята. Превръщането на района в пустиня наистина се отдава на естествено състояние, наречено „орбитално накланяне“ или „Ефектът Миланкович“. Най-общо казано, този ефект представлява „накланяне“ във въртенето на Земята, което се случва на периодични интервали.

Повечето археоложки и исторически подробности са действителни, включително гробницата на Наби Имран в Салала, гробницата на Аюб (Йов) в планините и разбира се, руините на Убар в Шисур. Снимки на всички тези места могат да бъдат намерени на моята интернет страница www.jamesrollins.com — за онези от вас, които са любопитни, но предпочитат да не стават от любимия си фотьойл. Ако искате да прочетете още нещо за откриването на Убар, горещо ви препоръчвам „Пътят към Убар“ на Никълъс Клап.

Така стигаме до някои по-незначителни и разнообразни подробности. Първо, племето Шахра наистина живее изолирано в планините Дофар и си приписва кръвна връзка с царете на Убар. Членовете му и до ден-днешен говорят на диалект, който се смята за най-стария в арабския свят. Флагманът на оманската флота „Шабаб Оман“ е действително съществуващ кораб (съжалявам, че се наложи да го взривя). А като говорим за взривове, желязната камила, която избухна в началото на романа, все още си стои някъде в Британския музей. Непокътната… поне засега.