Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Дани се изхлузи от горната койка, тупна тежко на пода и се хвана за перилото с едната ръка, докато с другата си вдигаше боксерките.

— По дяволите! Какво беше това?

Автоматичен огън от картечница избухна над главите им. Последваха го крясъци.

Омаха отметна завивката. Определено се беше разразила буря… само че различна от онази, която бяха предсказали синоптиците.

— Нападат ни!

Дани грабна очилата си от най-горното чекмедже на малко бюро.

— Кой ни напада? Защо?

— Откъде да знам, по дяволите?

Омаха скочи на крака и нахлузи една риза през главата си с лъжливото чувство, че така не е толкова открит. Прокле се че е оставил пушката и пистолетите си в багажното отделяне. Знаеше колко коварни можеха да бъдат арабските морета, кръстосвани от съвременни пирати и полувоенни фракции, свързани с терористични организации. Изглежда пиратството все още процъфтяваше по тези ширини. Но не беше очаквал някой да нападне флагманския кораб на оманския флот.

Открехна вратата и надникна в тъмния коридор. Една-единствена стенна лампа хвърляше кръг от светлина близо до стълбите, които водеха към горните два етажа и откритата палуба. Както обикновено, Кара беше настанила двамата братя в най-лошата каюта над най-широката част на кораба — каюта за екипажа, доста по-различна луксозните пътнически помещения. От другата страна на коридора изскърца врата.

Омаха и брат му не бяха единствените, настанени като бедни роднини.

— Кроу — извика той.

Вратата се отвори по-широко и на прага застана не Кроу, а колежката му. Корал Новак пристъпи боса навън, по клин и спортен сутиен, белезникавата й коса падаше по раменете. Даде му знак да мълчи. В дясната ръка държеше кинжал, коварно оръжие с дълго острие от излъскана стомана и черна дръжка. Военен модел. Държеше го ниско и уверено, сякаш над главите им не трещяха картечни залпове.

Беше сама.

— Къде е Кроу? — изсъска Омаха. Тя вдигна палец нагоре.

— Преди двайсет минути отиде да говори с Кара. Точно оттам някъде се чуваше стрелбата, добави наум Омаха. Страхът стесни полезрението му, когато тръгна към стълбите. Сафиа и нейният дипломант бяха настанени в каюти под апартамента на Кара, твърде близо до стрелбата.

Сърцето му се свиваше при всеки откос. Трябваше да стигне до нея. Тръгна към стълбите.

Картечницата се чу отново откъм горния край на стълбището.

Нечии ботуши затропаха към тях.

— Оръжия? — прошепна Корал.

Омаха се обърна и показа празните си ръце. Бяха ги накарали да предадат всичките си лични оръжия още преди да се качат на борда на кораба.

Тя се намръщи и изтича до подножието на тясното стълбище. С дръжката на ножа счупи крушката, която осветяваше коридора. Спусна се мрак.

Стъпките се приближаваха бързо. Най-напред се появи сянката.

Корал сякаш прочете нещо в тази сянка, защото промени леко стойката си, разтвори по-широко крака и отпусна ръката си.

Тъмна фигура се препъна по последните стъпала.

Корал ритна с крак и удари мъжа в едното коляно. Той политна с главата напред и се строполи с вик на пода. Човек от екипажа. Корабният готвач. Лицето му се удари с трясък в дъските, главата му отхвръкна назад. Изпъшка, но не се опита да помръдне, лежеше зашеметен.

Корал приклекна до него с нож в ръка, явно не знаеше как да постъпи.

Отгоре продължаваха да се чуват откоси картечна стрелба, някак по-къси, целенасочени и смъртоносни.

Омаха тръгна напред, оглеждайки стълбището.

— Трябва да идем при другите. При Сафиа.

Корал се изправи и протегна ръка да му препречи пътя.

— Трябват ни някакви оръжия.

Изстрел от пушка изтрещя горе, още по-оглушителен заради затвореното пространство.

Всички отстъпиха крачка назад.

Корал и Омаха се спогледаха. Той вдигна очи към стълбите, разкъсван между желанието си да хукне към каютата на Сафиа и разума, който му диктуваше да действа предпазливо. Юмруци срещу куршуми не беше добър план за спасителна операция. Завъртя се рязко.

— В трюма има пушки и амуниции — каза той и посочи към капака на пода, който водеше към долното помещение. — Все ще успеем да се промъкнем оттук и да стигнем до главния трюм.

Корал стисна още по-силно ножа си и кимна. Вдигнаха капака и се спуснаха по късата стълба в обширното помещение с нисък таван долу. Миришеше на водорасли, сол и дъбова дървесина. Омаха слезе последен.

Изригна нов картечен залп, последван от пронизителен писък. На мъж. Въпреки това Омаха изтръпна и се помоли на всички богове Сафиа да се е скрила някъде.