Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Очите му се разшириха от изненада при това предложение.

— Добре.

Това беше първият знак от страна на Кара, че е склонна да си съдействат. Сафиа не се изненада. Добре познаваше дълбоката привързаност на Кара към конете, нежност, каквато не изпитваше към нито един човек. Навремето Кара беше шампион в обяздването. Навременната намеса на Пейнтър в защита на жребеца му беше спечелила благодарността не само на султана.

Пейнтър кимна на Сафиа, очите му грейнаха за миг в светлината на фенерите. Тя откри, че не и достига въздух, преди да изломоти едно задавено „Лека нощ“.

Той си тръгна, минавайки през четиримата мъже зад Кара. След малко и другите го последваха, всеки към своята каюта.

Омаха остана при Сафиа.

Кара се обърна и заговори на арабски на един от четиримата — висок чернокос мъж с омански „шамаг“ на главата и военна униформа в жълтеникавокафяв цвят. Бедуин. И четиримата бяха облечени по подобен начин. Сафиа забеляза пистолетите в кобури на кръста. Онзи, който се бе привел да изслуша Кара, имаше и извит кинжал, затъкнат в колана. Не беше церемониален нож, а коварно оръжие, което изглежда бе често употребявано. Очевидно той беше водачът, различаваше се от другите и по избледнял белег като от въже напреко на гърлото си. Кимна на Кара, после се обърна да каже нещо на хората си. Четиримата се отдалечиха.

— Кои са тези? — попита Сафиа.

— Капитан Ал Хафи от оманския граничен военен патрул.

— Пустинните фантоми — измърмори Омаха прякора, под който бяха известни тези патрули.

Фантомите бяха специалните части на Оман. Те водеха непрестанна война с контрабандисти и наркодилъри в дълбоката пустиня и прекарваха години наред сред пясъците. По-корави мъже нямаше в целия свят. Бивши фантоми обучаваха отряди на американските и британските специални части за военни действия и оцеляване в условията на пустинята.

Кара заговори:

— Той и отрядът му са изявили желание да охраняват експедицията. С разрешението на султан Кабус.

Сафиа проследи с поглед мъжете, които слизаха към каютите долу.

Омаха се протегна, прозявайки се.

— Ще ида да поспя няколко часа преди съмване. — Хвърли поглед към Сафиа. Очите му бяха в сянка под надвисналите вежди. — И ти би трябвало да поспиш. Предстои ни дълъг ден.

Сафиа сви рамене, без да каже нищо. Неприятно й беше да се съгласи с него, дори по толкова маловажен въпрос.

Той отклони поглед. За пръв път Сафиа забеляза белезите, оставени от годините по лицето му, по-дълбоките бръчици, врязали се под жаркото слънце край очите му, сенките под тях. Имаше и още няколко тънки белега. Не би могла да отрече грубоватата му хубост. Пясъчноруса коса, лице от ъгловати равнини, здрачни сини очи. Ала момчешкият му чар беше изчезнал. Сега той изглеждаше уморен, сякаш избелял от слънцето.

И все пак… нещо се разшава у нея, когато погледът му се плъзна встрани, една стара болка, колкото позната, толкова и топла. Когато той се обърна, Сафиа улови намек за мускусната му телесна миризма, спомен за мъжа, който някога беше лежал до нея в поредната палатка. С усилия се сдържа да не протегне ръка, да не го задържи още миг поне. Но какъв смисъл би имало това? Помежду им не бяха останали думи, само смутени мълчания.

Той си тръгна.

Сафиа се обърна и откри, че Кара я гледа.

Кара поклати глава.

— Нека мъртвите почиват в мир.

01:38

Мониторът показваше екипа гмуркачи. Касандра седеше изгърбена пред екрана, сякаш се опитваше да чуе воя от двигателите на хидрофойла. Картината беше от „Аргус“, подводницата на отряда им, на около осем километра от нея и на двайсет клафтера под водата.

„Аргус“ беше конструирана с две камери. Предната беше пригодена за пилота и неговият помощник. Задната камера, която сега се изпълваше с морска вода, приютяваше двамата гмуркачи. Докато водата покриваше двамата мъже, изравнявайки налягането вътре и вън, задната стена на камерата се отвори като черупка на мида. Двамата гмуркачи се оттласнаха навън, осветени от светлините на подводницата. Бяха привързани през кръста към маневриращи импулсни джетове. Конструираните от АИОП устройства развиваха изумителна скорост. Свързани в мрежа помежду си, двамата влачеха арсенал от инструменти за унищожение. Далечен глас прошепна в ухото и:

— Установен сонарен контакт с мишената — беше пилотът на „Аргус“. — Бойният екип в движение. Контакт приблизително след седем минути.

— Много добре — тихо отговори тя. Усети нечие присъствие зад себе си и погледна назад. Беше Джон Кейн. Касандра вдигна ръка.