Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Застанала до перилото, Сафиа гледаше как екипажът се бори с жребеца. Някой беше взел дълго въже и се опита да хване коня с ласо. Неумелият каубой си спечели счупен крак и заскача назад с викове на болка.

Жребецът се втурна към преплетените такелажни въжета и ги разкъса в настървението си. Наниз електрически лампи се стовари върху палубата. Стъклените крушки се пръснаха на парчета.

Надигнаха се нови викове.

Най-накрая в ръцете на един от моряците се появи пушка.

Яростта на жребеца поставяше в опасност живота на хората и причиняваше щети на кораба.

— Ла! Не!

Проблясък на гола кожа привлече погледа на Сафиа в друга посока. Сред облечените моряци полугола фигура изтича откъм една врата в предната част на палубата. Само по боксерки, Пейнтър изпъкваше на общия фон като някакъв дивак от пущинака. Косата му беше рошава, сякаш току-що е станал от сън. Тропотът и цвиленето на коня явно го бяха събудили.

Грабна една мушама, метната върху макара с навито въже, и хукна бос между моряците.

— Уа-ра! — извика той на арабски. — Дръпнете се назад!

Навлезе в кръга от моряци и размаха мушамата. Движенето привлече вниманието на жребеца. Той се вдигна на задните си крака, после наби силно копита в дъските на палубата и застина в заплашителна стойка. Но въгленочерните му очи останаха фиксирани върху мъжа и мушамата. Матадор и бик.

— Яааа! — извика Пейнтър и размаха ръка. Жребецът отстъпи крачка назад и наведе глава. Американецът се плъзна напред — не право към коня, а леко встрани. Метна мушамата върху главата му, покривайки я напълно.

Жребецът приклекна, разтърси бясно глава, но покривалото беше прекалено голямо и се задържа. Конят отстъпи назад и застана неподвижно, заслепен от мушамата, разколебан. Трепереше, потта му лъщеше под лунната светлина.

Пейнтър се приближи на крачка разстояние. Говореше много тихо и Сафиа не го чуваше. Но позна тона на думите му. Беше го чула в самолета. Просто предлагаше на животното утеха.

Най-накрая той пристъпи предпазливо напред и сложи ръка върху неспокойния хълбок на жребеца. Конят подскочи и тръсна глава, но този път по-леко.

Пейнтър се приближи още и потупа жребеца по врата, като продължаваше да му говори тихо. С другата си ръка хвана провисналото въже и бавно обърна животното.

Конят откликна на познатите сигнали, принуден да се довери на човека, който държеше другия край на въжето.

Сафиа наблюдаваше Пейнтър. Кожата му лъщеше също като хълбоците на коня. Той прокара пръсти през косата си. Дали ръката му трепереше, или само така й се стори?

Той се обърна към един от моряците, който го изслуша и кимна. После тръгна към клетката, конят вървеше на повода си след него.

— Страхотно! — одобрително рече Клей и загаси цигарата си.

Така се сложи край на вълнението и екипажът постепенно се върна към задълженията си. Сафиа се огледа. Забеляза, че повечето от хората на Кара вече са се събрали на палубата — колежката на Пейнтър в стегнат на кръста халат Дани по тениска и шорти. Кара и Омаха бяха със същите дрехи. Сигурно се бяха занимавали с последните подробности по организацията. Точно зад тях стояха четирима високи сурови на вид мъже във военни униформи, които Сафиа виждаше за пръв път.

Пейнтър излезе от товарната клетка, навивайки мушамата на руло.

Екипажът го поздрави с викове. Неколцина го плеснаха одобрително по гърба. Той примижа, смутен от вниманието, и отново прокара пръсти през косата си.

Сафиа неволно тръгна към него.

— Браво на теб! — каза му тя. — Ако се беше наложило да застрелят коня…

— Не можех да го допусна. Бедничкият просто се беше уплашил.

Появи се Кара, скръстила ръце на гърдите си. Лицето и беше непроницаемо, но без обичайната смръщена гримаса.

— Това е любимият жребец на султана. Той ще чуе за случилото се тук. Току-що си спечелихте добър приятел.

Пейнтър сви рамене.

— Направих го за доброто на коня.

Омаха застана до рамото на Кара. Лицето му почервеня от неприкрито раздразнение.

— Къде си се научил на този занаят, каубой?

— Омаха… — предупреди го Сафиа. Пейнтър не обърна внимание на обидата.

— В оборите Клеърмонт в Ню Йорк. Чистех ги, когато бях малък. — Изглежда най-после забеляза облеклото си, или по-скоро липсата на такова. — По-добре да се върна в каютата.

Кара се обади с безизразен глас:

— Доктор Кроу, преди да се оттеглите, ще ви бъда благодарна, ако се отбиете в моята каюта. Бих искала да обсъдим плана след слизането на пристанището.