Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

— Кара… — започна тя.

Лимузината подмина последния пристанищен офис в края на кея. По-нататък, ярко осветено и заобиколено от електрокари и пристанищни работници, се възправяше нещо забележително. Ако се съдеше по трескавата подготовка и разпънатите платна, без съмнение именно с това щяха да пътуват.

— Не! — промълви Сафиа.

— Да — отвърна Кара, определено доволна от себе си, ако се съдеше по тона й.

— Мили Боже! — възкликна Клей и се наведе напред, за да вижда по-добре.

Кара погледна часовника си.

— Не можех да откажа на султана, когато ми предложи да го използваме.

Лимузината спря в края на кея. Вратите се отвориха. Сафиа излезе и залитна леко, зяпнала с извита назад глава върха на трийсетметровите мачти. На дължина корабът беше два пъти по толкова.

— „Шабаб Оман“ — с благоговение прошепна тя. Клиперът с високите мачти беше гордостта на султана, водоплаващият посланик на страната му пред света, възпоменание за морската й история. Беше с традиционния английски дизайн — фокмачта с квадратни рейки, централната и задната мачти поддържаха квадратни платна. Построен през 1971 година от шотландски дъб и уругвайски бор, той беше най-големият съд от този вид в целия свят, който все още беше на вода. За трийсет години беше пътувал по целия свят за участия в надбягвания и регати.

Президенти и премиери, крале и кралици бяха крачили по палубата му. А сега бе предложен на Кара за личното и пътуване до Салала. Това повече от всичко показваше отношението на султана към семейство Кенсингтън. Сафиа разбираше защо Кара не би могла да откаже подобно предложение.

Наложи и се да потисне известно злорадство, изненадана да установи такова чувство у себе си. Тревогите за змии и тормозещите я съмнения утихнаха. Може да беше от лекарствата, но тя предпочиташе да го отдаде на свежата солена миризма на морския бриз, който прочистваше главата и сърцето й. Откога не се беше чувствала по този начин?

Другата лимузина също беше спряла. Американците излизаха и оглеждаха кораба с изумление.

Само Омаха не изглеждаше особено впечатлен, и то защото вече знаеше за промяната в транспортните планове. И все пак като видя кораба със собствените си очи не можа да остане безразличен. Той, разбира се, се постара да го скрие.

— Супер, експедицията се превръща в зрелище, грандиозен филм за Синдбад.

— Когато си в Рим… — измърмори Кара.

23:48

Касандра наблюдаваше кораба от другия край на пристанището. Гилдията беше наела склада чрез един трафикант на пиратски видеоплейъри за черния пазар. Задната половина на ръждивата постройка беше пълна с палети, натоварени догоре с нелегално внесени DVD и VHS-плейъри.

Останалата част от склада отговаряше на изискванията й. Като бивша ремонтна работилница той разполагаше със собствен сух док и котвено място. Водата се плискаше в непрестанен ритъм в близките пилони, раздвижена от минаващ наблизо траулер, отправил се към открито море.

Раздвижването залюля групата бойни съдове, доставени миналата седмица. Някои бяха пристигнали разглобени на части и ги сглобиха тук, на място. Други бяха докарани по вода под прикритието на мрака. На котвеното място се клатушкаха три бостънски китоловни кораба, всеки с по някол-ко елегантни черни джета на борда, съоръжени от Гилдията с картечници на въртящ се постамент. В добавка към това докът бе приютил командната лодка на Касандра — хидрофойл, способен да вдигне скорост над сто възела.

Дванайсетчленният й отряд беше зает с последните приготовления. Всички тези корави мъже бяха бивши бойци от специалните сили, също като нея, само че без да са работили за Сигма. Не че не бяха достатъчно интелигентни за тази цел. Позорно изгонени от специалните сили, повечето от тях се бяха прехвърлили в различни наемнически и полувоенизирани групи по целия свят, усвоили бяха нови умения, хладнокръвие и коварство. От тези мъже Гилдията беше подбрала най-адаптивните, най-интелигентните, онези, които демонстрираха най-ожесточена лоялност към екипа си, черти, които дори Сигма би оценила по достойнство. Ала за Гилдията един критерий беше от първостепенно значение — тези мъже нямаха нищо против да убиват, без значение коя е мишената.

Първият и помощник се приближи към нея.

— Капитан Санчес, сър!

Тя продължи да наблюдава картината от външните камери. Броеше хората от групата на Пейнтър, които се качваха на борда, посрещани от омански официални лица. Всички бяха налице. Най-накрая тя изправи гръб.