Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Така че Сафиа бе решила да остане под ясното небе, докато още го имаше. След вълненията на изминалия ден каютата й се струваше като затвор. Особено сега, когато действието на таблетките отслабваше.

Гледаше как тъмното крайбрежие се плъзга покрай кораба, толкова тихо, толкова плавно. Последният оазис от светлина, един индустриален комплекс в покрайнините на Маскат, тъкмо се скриваше зад една издатина на сушата.

Нечий глас заговори зад нея, някак преднамерено безразличен.

— Ето че си отива и последната светлинка на познатата ни цивилизация.

Клей Бишоп пристъпи към перилото, хвана го с една ръка и вдигна цигара към устните си. Още беше с дънките и тениската, на която пишеше ИМАМ МЛЯКО. За двете години откакто работеха заедно, Сафиа не го беше виждала с друго освен с тениски, обикновено с имената на рок групи, отпечатани в крещящи цветове. Тази беше в черно и бяло и изглежда се явяваше нещо като официално облекло.

Леко подразнена от натрапената й компания, тя се постара гласът й да прозвучи строго и сериозно.

— Онези светлини — каза тя и кимна към скриващия се комплекс — са от най-важната индустриална зона на града Можеш ли да ми кажеш какво представлява този комплекс Бишоп?

Той вдигна рамене и след кратко колебание предположи.

— Петролна рафинерия?

Сафиа беше очаквала тъкмо този отговор, но той беше грешен.

— Не, това е инсталация за обезсоляване, която осигурява питейната вода на града.

— Вода?

— Петролът може да е богатството на арабския свят, но водата е неговият живот.

Остави студента си да обмисли този факт. Малцина на Запад си даваха сметка за значението на подобни проекти за обезсоляване тук, в арабския свят. Водните права и запасите от прясна вода вече изместваха петрола като основна причина за конфронтация в Близкия изток и северна Африка. Някои от най-разгорещените конфликти между Израел и съседите му — Ливан, Йордания и Сирия — бяха не заради идеология или религия, а заради контрола над водните запаси в Йорданската долина.

Най-накрая Клей се обади:

— Уискито е за разпивка, водата е за битка. Тя се намръщи.

— Марк Твен — каза той.

Сафиа за пореден път се изненада от точния му интуитивен усет кимна одобрително.

— Браво.

Младежът се отличаваше с остър ум и това беше една от причините да му позволи да се присъедини към експедицията. Някой ден той щеше да се превърне в чудесен изследовател.

Клей вдигна отново цигарата към устните си. Едва сега Сафиа забеляза, че горящият й връх потрепва леко и че Клей е стиснал толкова силно перилото, та кокалчетата на ръката му са побелели.

— Добре ли си? — попита тя.

— Не съм голям почитател на откритото море. Ако Бог е искал човекът да плава, нямаше да превърне динозаврите в гориво за самолети.

Тя посегна и го потупа по ръката.

— Хайде в леглото, Бишоп.

Инсталацията за обезсоляване най-после изчезна зад вдадената в морето суша. Всичко потъна в мрак и само корабните светлини се отразяваха във водата.

Самотни фенери и нанизи електрически крушки осветяваха палубата в помощ на екипажа, който се трудеше върху въжетата и такелажа, за да подготви кораба за приближаващата буря. В по-голямата си част това бяха млади мъже, които се обучаваха в Кралския флот на Оман, използваха кораба като тренажор, когато си беше у дома, и предприемаха кратки пътувания по крайбрежието. След два месеца „Шабаб“ щеше да участва в регатата за Президентската купа.

Тихият говор на младежите внезапно беше прекъснат от силен вик откъм средата на палубата, последван от засукана ругатня на арабски. Чу се трясък. Сафиа се обърна и видя отворена товарна клетка в средата на палубата и един отстъпващ назад моряк. Друг мъж изскочи от отворената врата и се хвърли встрани.

Причината за лудото бягство на моряка се появи по петите му — бял жребец се втурна в галоп по рампата на товарната клетка и оттам по палубата. Тръсна грива и застина, целият от сребро под светлика на луната, очите му като два нажежени въглена. Сега викове се чуваха отвсякъде.

— Господи! — възкликна до нея Клей.

Конят се изправи на задните си крака, изцвили заплашително, после копитата му затанцуваха по дъските. Бил е завързан, но краят на въжето висеше разплетен.

Мъже хукнаха в кръгове, като размахваха ръце и се опитваха да подплашат жребеца обратно към клетката. Той отказа да се подчини, набиваше копито, клатеше гневно глава и показваше зъбите си.

Сафиа знаеше, че този кон е един от четирите — два жребеца и две кобили, които корабът превозваше в трюма си към кралската коневъдна ферма край Салала. Някой явно не си беше свършил добре работата при настаняването на животните.