Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

— Да, Кейн.

Джон Кейн единствен в групата не беше американец. Беше служил в елитното австралийско подразделение СВС, Специалните въздушни сили. Гилдията не ограничаваше издирването на таланти в рамките на Съединените щати, особено заради интернационалната си дейност. Висок над метър и деветдесет, Кейн беше силен и много здрав. Бръснеше редовно главата си, само под брадичката си оставяше малък квадрат черни косъмчета.

Тукашният отряд беше съставен изцяло от негови подчинени, изчаквали на позиция в Залива преди Гилдията да ги повика за тази задача. Организацията разполагаше с отряди, позиционирани по целия свят, независими клетки, които не знаеха нищо за другите, всички готови да се задействат моментално при знак от Гилдията.

Касандра беше изпратена да приведе в действие тази конкретна клетка и да командва мисията. Получи тази задача, защото познаваше отвътре Сигма форс, противника на Гилдията в операцията. Знаеше как действа Сигма, познаваше стратегиите и процедурите. Освен това добре познаваше оперативния им агент в случая — Пейнтър Кроу.

— Готови сме — каза Кейн.

Касандра кимна и погледна часовника си. „Шабаб Оман“ трябваше да потегли точно в полунощ. Щяха да изчакат един час, после да подхванат преследването. Погледна отново монитора и пресметна наум, после попита:

— „Аргус“?

— Обадиха се преди няколко минути. Вече е на позиция, патрулира зоната за атака, за да предотврати поява на нарушители.

„Аргус“ беше потапящ се кораб с четиричленен екипаж, от който можеха да излизат гмуркачи. Задвижваните му от пероксид двигатели и снаряжението му с миниторпеда го правеха колкото бърз, толкова и смъртоносен.

Касандра кимна отново. Всичко беше на място.

Никой на борда на „Шабаб“ нямаше да доживее да види утрото.

Полунощ

Хенри стоеше в средата на банята, докато отвеждащата тръба гъргореше. Униформеното му сако лежеше на леглото отвън. Той нави ръкавите си и си сложи чифт жълти гумени ръкавици.

Въздъхна. И една прислужница лесно би се справила с тази задача, но момичетата вече се бяха изнервили от врявата и той беше решил, че лично трябва да освободи къщата от змийските останки. В края на краищата, удобството и добруването на гостите лежеше върху неговите рамене, дълг, в който тази вечер той се беше провалил.

Пристъпи напред, наведе се и предпазливо посегна към тялото. То се носеше извито върху водата, дори като че ли се Движеше леко, придърпваш от оттичащата се в канала вода.

Хенри се поколеба с протегнати пръсти. Проклетото нещо изглеждаше живо.

Сви защитената си от ръкавицата ръка.

— Стегни се, старче!

Пое дълбоко дъх и хвана змията по средата. Лицето му се разкриви от отвращение, зъбите му изскърцаха.

— Проклета гнусотия! — измърмори той на жаргона от дъблинската си младост. Отправи мълчалива благодарствена молитва към свети Патрик, задето беше прогонил тази същества от Ирландия.

Измъкна отпуснатото тяло от ваната. Пластмасова кофа чакаше улова му. Хенри се обърна, като държеше змията на една ръка разстояние от себе си, вдигна опашката на влечугото над кофата и нави тялото на спирали.

Пусна главата върху купчината и отново се удиви колко живо изглежда създанието. Само отпусната му уста разваляше илюзията.

Хенри понечи да се изправи, после килна глава настрани, забелязал нещо странно.

— Това пък какво е?

Обърна се и взе един пластмасов гребен от тоалетката, Стисна предпазливо змийската глава отзад и с помощта на гребена отвори устата й по-широко, за да потвърди предположението си.

— Колко странно! — измърмори той. Опипа с гребена, за да се увери.

Змията нямаше зъби.

3 декември, 01:02

Арабско море

Сафиа стоеше до парапета и се взираше в тъмните очертания на брега. Корабът скърцаше и стенеше. Плющяха платна под напора на променливия вятър, който брулеше среднощното море.

Сякаш се бяха пренесли в друго време, когато светът е бил само вятър, пясък и вода. Миризмата на сол и шепотът на вълните покрай корабния корпус заличаваха шумотевицата на Маскат. Звездното небе отгоре беше ясно, но вятърът беше подкарал плътни облаци към тях. Щеше да завали, преди да пристигнат в Салала.

Капитанът на кораба вече ги беше уведомил за метеорологичната прогноза. Бурята вдигала вълни, високи до три метра.

— Не е нещо, с което „Шабаб“ да не може да се справи — беше казал той с усмивка, — но ще ни поразклати малко. По-добре се приберете в каютите, когато дъждът ни настигне.