Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Всички в трапезарията бяха чули писъка на прислужницата и бяха дошли на бегом, но икономът ги задържа, докато Кара помогне на Сафиа да облече един халат.

Кара отговори на въпроса му от мястото си до Сафиа на леглото.

— Тези противни същества се навсякъде, завират се дори във водопроводните тръби. Стаята не е използвана от години. Кой знае откога се е настанила тук. Когато са проветрявали и почиствали, тя сигурно се е скрила някъде, а после е усетила водата във ваната.

— Сменяше си кожата — дрезгаво прошепна Сафиа.

Кара и беше дала едно хапче. Действието му забавяше говора й, но вече изглеждаше по-спокойна. Мократа коса висеше покрай лицето и. Цветът бавно се връщаше по страните и.

— Когато си сменят кожата, змиите търсят вода.

— Тогава е по-вероятно да е дошла отвън — добави Омаха. Археологът стоеше на прага между стаята и кабинета. Другите чакаха в коридора.

Кара потупа Сафиа по коляното и стана.

— Все едно, вече свърши. По-добре да се приготвяме за тръгване.

— Можем да го отложим с един ден — каза Омаха, поглеждайки към Сафиа.

— Не — съумя да възрази Сафиа през мъглата на успокоителното. — Ще се справя.

Кара кимна.

— В полунощ ще ни чакат на пристанището. Пейнтър вдигна ръка.

— Така и не ни казахте как ще пътуваме.

Кара махна с ръка, сякаш думите му бяха някаква гадна миризма.

— Като стигнем там, сами ще видите. Имам да свърша още хиляда неща. — Мина покрай Омаха и излезе от апартамента. Обърна се към другите в коридора: — След час ще ви чакам в двора.

Омаха и Пейнтър стояха в срещуположните краища на стаята, от двете страни на Сафиа. Никой от двамата не помръдна, еднакво несигурни дали е редно да се опитат да утешат Сафиа. Проблемът бе разрешен от Хенри, който се появи с купчина сгънати дрехи.

Икономът кимна на двамата мъже.

— Господа, позвъних на една прислужница да помогне на господарката Ал Мааз да се облече и да си събере нещата. Ако бъдете така добри… — Той кимна към вратата в знак да излязат.

Съвсем недвусмислено ги изхвърляха, сякаш бяха мръсни котета.

Пейнтър пристъпи към Сафиа.

— Сигурна ли си, че ще можеш да пътуваш?

Тя кимна с усилие.

— Благодаря ти. Ще се справя.

— Нищо. Ще те изчакам в коридора.

Това му спечели намек за усмивка. Откри, че отвръща по същия начин.

— Няма да е необходимо — каза тя.

Пейнтър видя, че Омаха го оглежда, очите му — една идея по-присвити отпреди миг. Изражението му беше напрегнато. Явно го изпълваха подозрения, но се долавяше и следа от гняв.

Когато Пейнтър тръгна към вратата, Омаха не му направи място да мине. Наложи се да мине странично, за да излезе.

Омаха се обърна към Сафиа:

— Добре си се справила, маце.

— Беше просто една змия — отвърна тя и стана да вземе дрехите от иконома. — Доста неща трябва да свърша преди тръгването.

Омаха въздъхна.

— Добре. Разбрах намека. — И излезе след Пейнтър. Другите бяха опразнили коридора.

Пейнтър понечи да застане на пост до вратата. Омаха тръгна покрай него, но Пейнтър се изкашля и го спря. — Доктор Дан… Археологът спря, поглеждайки странично към него.

— Змията… — каза Пейнтър, подхващайки недовършената тема. — Казахте, че според вас е влязла отвън. Защо?

Омаха сви рамене и се върна крачка назад.

— Не мога да твърдя със сигурност. Но килимните змии обичат да се припичат на слънце следобед, особено когато су сменят кожата. Просто не си представям как е стояла свряна тук по цял ден.

Пейнтър погледна към затворената врата. Стаята на Сафиа беше с източно изложение. Слънцето я огряваше само сутрин. Ако археологът беше прав, змията трябва да беше изминала дълъг път от мястото си на припек до ваната тук Омаха отгатна посоката на мислите му.

— Да не мислите, че някой нарочно я пуснал вътре?

— Може би е твърде параноично от моя страна, не знам. Но ако не се лъжа, някаква военизирана група веднъж вече се е опитала да убие Сафиа, нали?

Мъжът се намръщи, явно привично негово изражение, ако се съдеше по линиите, вдълбани в лицето му. — Беше преди пет години. И в Тел Авив. Освен това, ако някой наистина е пуснал змията вътре, не са били онези копелета.

— И защо не? Омаха поклати глава.

— Екстремистката група беше унищожена от израелските командоси година след инцидента. Буквално беше изтрита от лицето на земята.

Пейнтър познаваше детайлите. Именно доктор Дан беше помогнал на израелците да проследят екстремистите, използвайки контактите си в района.