Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Сафиа най-после успя да се изправи. Завъртя се във ваната с изпъната напред ръка, използвайки центробежната сила да държи змийската глава далеч от себе си. Инстинктът и нашепваше да метне змията. Това обаче не би сложило край на битката. Банята беше малка, а агресивността на змията — пословична.

Вместо това тя замахна. Беше използвала камшик и преди, купила бе такъв на Омаха като майтапчийски коледен подарък в синхрон с упорития навик на Кара да го нарича Индиана. Сега използва същата техника, пречупвайки рязко китката си с опитно движение.

Замаяна от въртенето, змията не реагира навреме. Дългото й тяло се подчини на законите на физиката и главата й се удари в стената толкова силно, че отчупи парче от керамичните плочки.

Изригна червена кръв.

Тялото се разтресе конвулсивно в ръката на Сафиа, после се отпусна безжизнено и цопна във водата около бедрата й.

— Господарке Ал Мааз!

Сафиа обърна глава и видя Хенри, иконома, да стои на прага, доведен от писъка на прислужницата. Ръката му беше на рамото на ужасеното момиче.

Сафиа погледна надолу към мъртвото влечуго и към собствената си голота. Би трябвало да се смути и да се опита да се покрие, но вместо това тя пусна люспестото тяло и излезе от ваната.

Само треперещите пръсти я издадоха.

Хенри грабна голяма хавлиена кърпа от една затопляща решетка. Вдигна я разтворена. Сафиа пристъпи към него и Хенри уви кърпата около раменете й.

Започнаха да се стичат сълзи, дишането й се накъса болезнено.

През прозореца луната беше изгряла и надничаше над стената около двореца. За част от мига нещо по-тъмно сякаш се мярна върху стената. Сафиа се стресна, но не видя нищо повече.

Сигурно някой прилеп, нощният хищник на пустинята.

Треперенето й се засилваше все повече и добре че бяха силните ръце на Хенри, който почти я пренесе до леглото в съседната стая.

— Вече няма страшно — бащински прошепна той. Сафиа знаеше, че думите му не биха могли да бъдат по-далеч от истината.

21:22

Зад прозореца Касандра клечеше в храстите. Беше видяла как музейната кураторка се справи със змията умело и бързо. Планът й беше да изчака, докато жената излезе, после бързо да измъкне куфара с желязното сърце. Змията се беше оказала нежелан посетител и за двете.

Но за разлика от кураторката Касандра знаеше, че присъствието на змията не е било случайно, а планирано.

Беше зърнала сянка от отражение в прозореца, посребрял огледално под лунните лъчи. Друг човек на стената.

Касандра веднага се бе спуснала долу, притискайки гръб към стената на двореца с пистолет във всяка ръка, два еднакви черни глока, извадени от презраменните кобури. Видя как закачулената фигура се прехвърля през външната стена, И изчезва.

Платен убиец?

Имало е някой друг в градината с нея… и тя не го беше усетила.

Колко глупаво!

Гневът раздвижи мислите й, докато променяше плана в движение. При така стеклите се обстоятелства в стаята на кураторката вероятността да се измъкне с артефакта ставаше твърде мъглява.

Колкото до закачуления крадец… това беше съвсем друг въпрос.

Вече беше получила сведения за неуспешния опит за отвличане на Омаха и Даниел Дан. Не беше ясно дали нападението е било въпрос на лош късмет — дали двамата братя просто не са се озовали на лошо място в кофти момент. Или беше предварително подготвена атака, опит да се вземе откуп от имението Кенсингтън.

А сега и опитът за покушение над кураторката…

Не би могло да е чисто съвпадение. Трябваше да има връзка, нещо, за което Гилдията не знаеше, трета заинтересована страна. Но как и защо?

Всичко това мина през главата й за един удар на сърцето.

Касандра стисна по-силно оръжията.

Отговорите можеха да дойдат само от едно място.

Тя прибра пистолетите в кобурите и откачи подемния пистолет от колана си. Прицели се, натисна спусъка и чу съскането на стоманената корда, литнала нагоре. Вече се движеше, когато куката се заклини в ръба на стената. Включи прибиращата макара. Докато стигне до стената, стоманеният кабел се беше опънал и започна да издига тежестта и нагоре. Обувките и с меки подметки пробягаха по стената, докато моторчето на макарата виеше тихо.

Стигна до върха, прекрачи и прибра подемния пистолет. Погледна надолу и смъкна на очите си очилата за нощно виждане. Тъмната алея грейна в ярки зелени и бели цветове.

От другата страна обвита в плащ фигура се промъкваше покрай далечната стена по посока на съседната улица.