Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

— Къде е Сафиа? Не може да е още във ваната.

21:12

Сафиа внимаваше да диша съвсем плитко.

Нямаше фобия от змии, но работата й сред прашните руини я беше научила да се съобразява с тях. Те бяха част от пустинята, както пясъкът и вятърът. Седеше напълно неподвижно във ваната. Водата изстиваше постепенно… или пък й беше студено от страха.

На увитата върху лявата й гърда килимна змия изглежда не бързаше да се махне оттам. Кожата й беше груба, което означаваше, че влечугото е старо и трудно сменя кожата си това бе и причината да се накисне добре във водата.

Ново движение привлече погледа й към прозореца. Не колкото и да се взираше, мракът навън си оставаше неподвижен и тих.

Параноя, която често предшестваше паниката, всепоглъщаща тревожност, която съзираше заплаха и опасност дори там, където те не съществуваха. Пристъпите й по-често се отприщваха от емоционален стрес или напрежение, а не от физическа заплаха. Всъщност приливът на адреналин при непосредствена опасност беше добър буфер срещу електрическата каскада на пристъпа. Сега обаче напрежението от чакането започваше да отслабва и без това слабия щит на Сафиа.

Симптомите при ухапване на килимна змия бяха тежки и се появяваха веднага — почерняла кожа, огън в кръвта и толкова силни конвулсии, че чупеха костите на ухапания. Нямаше позната противоотрова.

Слаб тремор обхвана ръцете й.

Няма позната противоотрова…

Застави се да се успокои.

Издиша бавно, без да сваля очи от змията. Вдиша дори по-бавно, вкусвайки сладостта на новия въздух. Уханието на жасмина, което толкова обичаше, сега лепнеше като смола по гърлото й.

Някой почука на вратата.

Сафиа се стресна и подскочи леко. Водата се разплиска около нея.

Змията вдигна глава. Сафиа усети как останалата част от змийското тяло се стяга върху голия й корем, напряга се тревожно.

— Господарке Ал Мааз — извика нечий глас откъм коридора.

Тя не отговори.

Змията опита въздуха с езика си. Тялото й се придърпа малко по-високо, триъгълната глава се доближи до гърлото на Сафиа.

— Господарке?

Беше Хенри, икономът. Сигурно е дошъл да провери дали не е заспала. Другите сигурно вече са се събрали в трапезарията. В банята нямаше часовник, но Сафиа имаше чувството, че е минала цяла вечност.

В смъртоносната тишина стържене на ключ в старата брава стигна гръмко до нея. Последва го изскърцване на външната врата.

— Господарке Ал Мааз… — по-силно се чу гласът. — Пращам Лиза при вас.

За Хенри, безупречния английски иконом, би било недопустимо да влезе в покоите на една дама, особено когато дамата е в банята си.

Цялото това раздвижване не остана незабелязано от змията. Изправи се между гърдите й като отровен любовник. Килийните змии се славеха с агресивността си, имаше документирани случаи, когато бяха гонили човек в продължение на цял километър, след като са се почувствали заплашени.

Ала тази бе отпусната след продължителното киснене и не понечи да я нападне.

— Ехо — обади се притеснено нечий глас току пред вратата на банята.

Сафиа нямаше как да предупреди прислужничката да не влиза.

Младо момиче със свенливо наведена глава се мушна през Полуотворената врата, тъмната му коса бе завита на плитка около дантелена шапчица. От две стъпки разстояние момичето промълви:

— Моля да ме извините, че прекъсвам банята ви, господарке.

Най-накрая то вдигна глава и срещна погледа на Сафиа, после и този на змията, която се повдигна още, съскайки заплашително и извивайки тяло в готовност. Мокрите люспи започнаха да се трият една в друга със звук като от шкурка.

Ръката на момичето литна към устата му, но не успя да заглуши писъка.

Привлечена от звука и движението, змията се изстреля от водата, буквално прелетя през ръба на ваната, целейки се в момичето.

Прислужницата беше толкова уплашена, че дори не помръдна.

За разлика от Сафиа.

Тя посегна инстинктивно към опашката на змията и успя да я хване във въздуха. Дръпна я назад, преди да е достигнала момичето и замахна широко в дъга.

Само че змията не беше инертно въже. Силни мускули се гърчеха в ръката й. По-скоро усети, отколкото видя как змията се извива назад, готова да удари онова, което я задържа. Сафиа зарита с крака в опит да стъпи и да се изправи, да си осигури някакво преимущество. Хлъзгавите плочки не й позволиха. Вода се разплиска по целия под на банята.

Змията се стрелна към китката й. Само бързото камшично движение на ръката й попречи на зъбите да се впият в плътта. Но като опитен боец старата змия се сви за нов опит.