Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Тълпата се разделя. Жената е огряна от собствена светлина, като ангел, наметалото й се разперва като криле.

Не, изрича безмълвно Сафиа. Не й достига дъх да проговори, да предупреди.

После ослепителна, експлозия, само светлина, без звук.

Зрението се възстановява само след миг… но не и слухът.

Тя лежи по гръб и гледа към мълчаливите пламъци, които облизват тавана. Скрива лицето си от горещината, но тя е навсякъде. С обърната настрани глава вижда проснати деца, някои горят, други са смазани от отломките. Едно момиченце седи с гръб към преобърната маса. Лицето му го няма. Друго се протяга към нея, но от лакътя надолу няма ръка, само кръв.

Сега Сафиа разбира защо не чува нищо. Светът се е превърнал в писък, проточил се до безкрайността, Писъкът не идва от децата, а от собствената и уста.

После нещо… …я докосна.

Сафиа се събуди рязко във ваната, задушена от същия писък. Той винаги беше някъде в нея и се опитваше да излезе навън. Тя покри устата си с ръка, изстена тихо, а всичко останало задържа вътре. Разтрепери се в изстиващата вода, силно обви ръце около гърдите си. Чакаше ехото на паниката да утихне.

Само сън…

Де да можеше да повярва. Твърде жив беше, твърде ярък. Все още усещаше вкуса на кръв в устата си. Изтри челото си, но продължи да трепери. Искаше й се да отдаде реакцията си, съня, на изтощението — но щеше да е лъжа. Беше заради това място, заради тази страна, нейния дом. И заради Омаха…

Затвори очи, но сънят я чакаше само на крачка встрани. Не беше обикновен кошмар. Всичко това се беше случило. Всичко беше по нейна вина. Местният имам, свещен мюсюлмански водач, се беше опитал да спре разкопките на гробниците в хълмовете край Кумран. Тя не го беше послушала. Сметнала бе, че чистата наука е достатъчен щит.

Предишната година в продължение на шест месеца Сафиа беше разчитала една-единствена глинена плоча. Там се споменаваше за ръкописи, които изглежда бяха заровени на въпросното място, може би второ находище на известните свитъци от Мъртво море. Два месеца разкопки доказаха правотата й. Бяха открити четиридесет урни, съдържащи истинска библиотека от арамейски ръкописи — откритието на годината.

Но цената им се оказа висока.

Фанатична фундаменталиста група се засегна от оскверняването на това свещено за мюсюлманите място. И най-вече защото го беше направила жена, при това жена със смесена кръв и близки връзки със Запада. Без дори да подозира, Сафиа вече е била взета на мушка.

Само че невинни деца платиха с кръвта и живота си цената за нейното високомерие и наглост.

Тя беше една от тримата оцелели. Чудо, както го определиха вестниците, чудо я беше спасило.

Сафиа се молеше да няма повече такива чудеса в живота й.

Цената им бе твърде висока.

Отвори очи, пръстите й се свиха конвулсивно. Гняв си прояде път покрай скръбта и вината. Според психоаналитика, при когото ходеше, това било съвсем естествена реакция. Трябвало да си позволи да изпита тази ярост. Тя обаче се чувстваше засрамена от този гняв, на който нямаше право.

Изправи гръб във ваната. Водата се разплиска през ръбовете и се разля по плочките, оставяйки пътечка от жасминови листенца по пода. Останалите се полюшваха във водата около кръста й.

Под водата нещо докосна коляното й, меко като цвете, но по-тежко. Сафиа се напрегна, като заек, уловен във фаровете на кола.

Водата се успокои. Жасминовите цветчета скриваха дъното на ваната. После бавно и лениво цветният пласт се раздвижи на плавен зигзаг.

Сафиа замръзна.

Главата на змията се показа между цветчетата, няколко останаха залепнали по калнокафявата и кожа. Сивите очи станаха черни, когато защитният вътрешен клепач се плъзна надолу. Сякаш гледаха право в нея.

Сафиа веднага позна змията, още щом забеляза издайническия бял кръст отгоре на главата й. Echis pyramidum. Килимна змия. Всички омански деца бяха научени още от малки да я познават. Кръстният знак означаваше смърт, а не християнско спасение. Тези змии бяха характерни за района, обичаха сенчестите места, често висяха от клоните на дърветата. Отровата им поразяваше едновременно кръвта и нервната тъкан, фатална комбинация — от ухапването до смъртта минаваха по-малко от десет минути. Нахвърляше се на жертвата си с такава бързина и широк обхват, че навремето местните са вярвали, че може да лети.

Еднометровата змия плуваше през ваната право към Сафиа. Тя не смееше да помръдне, за да не я предизвика. Сигурно се е вмъкнала във водата, след като Сафиа беше заспала, търсейки влага, която да подпомогне смяната на кожата й.