Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Познаваше всички присъстващи играчи.

Дългурестият дипломант Клей Бишоп стоеше до един от прозорците и явно не се чувстваше у дома си. Младо момиче от прислугата предложи да сипе вино в чашата му. Той поклати глава.

Зад него двама мъже си похапваха от поднос с различни ордьоври, традиционни омански ястия, парченца задушено месо, козе сирене, маслини и нарязани на филийки фурми. Доктор Омаха Дан и брат му Даниел. Касандра знаеше всичко за неуспешното нападение срещу двамата по-рано. Похитителите здравата я бяха оплескали.

Въпреки това задържа поглед върху братята. Имаше достатъчно опит, за да не подценява противниците си. Подценяването беше първата крачка към провала. Тези двамата може би криеха способности, заради които си струваше да се внимава.

Омаха осмукваше костилката на една маслина.

— Докато беше под душа — каза той, — проверих прогнозата за времето по местните новини. Пясъчната буря е прекъснала електроснабдяването на град Кувейт и е изсипала цяла дюна върху главната му улица.

По-младият брат изсумтя разсеяно. Изглежда не го слушаше. Погледът му беше залепнал за високата блондинка която току-що бе влязла в стаята.

Корал Новак, действащ агент от Сигма, заместничката и, Касандра насочи вниманието си към нея. Хладнокръвието на жената изглеждаше твърде показно, особено като се има предвид колко лесно я беше повалила в музея. Касандра присви отвратено очи. Тази ли са избрали да заеме мястото ми до Пейнтър? Някаква новачка! Нищо чудно, че нещата трябваше да се променят.

Веднага след жената се появи и Пейнтър. Висок, с черни панталони и риза, официален и небрежен едновременно. Дори от мястото си на стената Касандра долови как бившият и партньор оглежда внимателно стаята с периферното си зрение. Забелязваше всичко, анализираше, пресмяташе.

Пръстите и се свиха върху стъклените парчета по стената.

Беше я разкрил, изложил бе на риск положението и в Гилдията, принудил я бе да мине в нелегалност. А какво прикритие си беше организирала само, години наред бе усъвършенствала ролята си като водещ агент, спечелила бе доверието на партньора си… а към края може би и нещо повече от обикновена лоялност.

Гняв се натрупа в гърдите й и жлъчка се надигна към гърлото й. Беше и отнел всичко, отстранил я бе от светлината на прожекторите, ограничил бе ролята и до операции, които изискваха пълна анонимност. Надигна се от мястото си я продължи напред по стената. Имаше мисия. Същата, която Пейнтър вече бе успял да осуети веднъж, в музея. Знаеше какво е заложено.

Тази нощ нямаше да се провали.

Нищо нямаше да я спре.

Касандра се придвижи до далечното крило на двореца, към самотна светлинка в мрака при задната част на сградата. Изправи се на пръсти и пробяга последния участък. Не можеше да рискува да изпусне целта си.

Най-накрая се сниши пред един прозорец, който гледаше към потънала в буренаци градина. През изпотеното стъкло се виждаше самотна жена, отпуснала се във вана под нивото на пода. Касандра огледа другите стаи. Празни. Ослуша се. Нито звук.

Доволна, Касандра насочи подемния си пистолет към балкона на горния етаж. В лявото си ухо чу жената да мърмори нещо. Звучеше неясно, като задавен вик насън:

— Не… не и този път…

Касандра натисна освобождаващия спусък на пистолета. Куката се отвори широко и литна във въздуха, повличайки спирали от тънък стоманен кабел. Чу се тънък съскащ звук. Куката мина над балюстрадата на балкона на третия етаж.

Касандра я застопори с рязко дръпване и се залюля от стената към градината долу. Вятърът свиреше. Кучета лаеха в съседна уличка. Тя се приземи, без да прекърши и една вейка, облегна се на стената до прозореца и се ослуша за шум от вдигната тревога.

Тишина.

Провери прозореца. Беше оставен леко открехнат. Вътре жената мърмореше насън.

Идеално!

20:18

Сафиа стои в чакалнята на голяма болница. Знае какво ще се случи. Вижда приведената куцукаща жена, която влиза в отделението. Лицето и тялото й са скрити от „берката“. Издутината под наметалото й сега се вижда. … Не като тогава.

Сафиа хуква като обезумяла през помещението да предотврати онова, което ще се случи. Ала деца се Тълпят в краката й, дърпат я за ръцете. Тя се опитва да ги отблъсне, но те започват да плачат.

Сафиа спира, не знае дали да ги утеши, или да продължи.

Напред жената изчезва сред хората пред регистритурата. Сафиа вече не я вижда. Но сестрата на регистратурата вдига ръка и сочи в нейната посока. Извикват името й. … както тогава.