Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Защо се беше върнала? Защо си беше тръгнала?

Връзката между минало и настояще й убягваше.

Шум на вода привлече вниманието й към съседната баня. Нямаше много време до вечеря. Тя съблече дрехите си, като ги остави да се свлекат на пода зад нея. Банята беше почти изцяло заета от облицована с плочки вана под нивото на пода, дълбока, но тясна. Водата изпускаше пара във въздуха с шепот, който почти можеше да се чуе. А може и да беше от плаващите по повърхността цветчета бял жасмин, от които идваше уханието в стаята.

Гледката извика уморена усмивка на лицето й.

Отиде до ваната и макар скритото под повърхността стъпало да не се виждаше, Сафиа пристъпи без колебание, водена от стария навик. Настани се сред димящата топлина, потопи се до брадичката, облегна глава на плочките отзад и остави косата си да се смеси с листенцата по повърхността на водата.

Уморените й мускули се отпуснаха, разхлаби се и някакъв по-дълбок възел.

Тя затвори очи.

У дома…

20:02

Пазачът патрулираше по алеята с фенерче в ръка, лъчът му опипваше настланата с калдъръм пътека. Другата му ръка драсна клечка кибрит във външната варовикова стена на имението Кенсингтън. Миниатюрното пламъче се възпламени със съскане. Пазачът така и не видя фигурата с тъмен плащ, увиснала в по-дълбоките сенки под широките листа на финиковата палма, чиито клони се протягаха над върха на стената.

Светлината подяде сенките и заплаши да издаде катерещата се фигура. Касандра задейства макарата на захващащия пистолет. Лекият шум на смазания механизъм остана скрит зад лая на някакво улично куче, едно от многото, които скитаха из Маскат. Краката й, в меки безшумни обувки се стрелнаха нагоре по стената след издърпаното й от механизма тяло, теглено от тънкия кабел от стоманена сплав, който се навиваше обратно около макарата на пистолета в ръцете и, Стигна до върха и използва инерцията да прехвърли тялото си върху стената, където залегна неподвижно.

Отгоре стената беше покрита с остри като бръснач парчета стъкло като предпазна мярка срещу неканени гости, но те не успяха да пробият олекотения й предпазен комбинезон и ръкавици от кевлар. Усети само един остър ръб да се притиска в дясното й слепоочие. Маската скриваше и предпазваше останалата част от лицето й, освен една ивица на очите. Неотразяващи светлината очила за нощно виждане чакаха в готовност на главата й. Лещите им правеха едночасов дигитален запис и бяха снабдени с микропараболичен приемник за подслушване.

Конструирани лично от Пейнтър Кроу.

Мисълта извика тънка усмивка. Иронията й допадна. Да използва собственото изобретение на онова копеле срещу него…

Касандра изчака пазачът да се скрие зад ъгъла на имението. Освободи повдигащата кука и я зави обратно върху дулото на компактния си пистолет. Превъртя се по гръб, извади използвания пълнител със сгъстен въздух от дръжката на пистолета, взе пълен цилиндър от колана си и го зареди в гнездото. После се обърна и запълзя по стената по посока на централната сграда.

Външната стена заобикаляше двореца на разстояние десет метра. По-малки градини изпълваха тясното пространство, имаше отделени и обточени с жив плет сенчести градинки, тук-там се кипреха фонтани. Шепотът на танцуваща вода стигаше до нея, докато пълзеше упорито по парапета.

По-рано беше огледала отдалеч имението, за да е сигурна, че планът, осигурен от Гилдията, е точен. Не беше склонна да се доверява сто процента на хартия и мастило. Лично беше проверила позицията на всяка камера, разписанието на пазачите, разположението на двореца.

Мушна се под надвисналите листа на друга палма и запълзя по-бавно към осветената част на двореца. Миниатюрен двор с колонада обграждаше арковидните прозорци на дълга трапезария. Свещи с форма на нежни цветя плаваха в сребърни купи и пръскаха треперливия си светлик върху масата, а други светеха откъм огромния полилей канделабър. Кристал и фин порцелан отразяваха светлините. Хора се движеха около застланата с коприна маса. Слуги се стрелкаха помежду им, пълнеха чаши с вода и предлагаха вино.

Притисната към парапета, за да скрие силуета си, Касандра смъкна дигиталните очила на очите си. Не активира режима за нощно виждане, само ги настрои на увеличение и сцената в трапезарията моментално се приближи към нея. Слушалката в ухото й оживя с усиления разговор, който звучеше кухо заради дигитализирането. Трябваше да държи главата си напълно неподвижна, за да фиксира параболичния приемник върху разговора.